Защо и как да разделим харддиска си на два или повече дяла (партиции)

Трябва ли да разделяме харддиска си на дялове (партиции)? Това е един от онези въпроси, на които не може да се даде еднозначен отговор. Той зависи до голяма степен от навиците на всеки потребител. А понякога зависи и от това, дали потребителят въобще има изградени навици или тепърва започва да работи с компютър и постепенно, на базата на опити и грешки, установява дали има необходимост твърдият му диск да бъде разделен. За да можем да бъдем полезни с тази статия и да подпомогнем взимането на решение, все пак за начало нека обясним какво е партиция.

Когато си купувате компютър, обикновено той идва с един твърд диск от типа HDD, който е с подвижни механични части и фиксиран капацитет. Например, много съвременни лаптопи се продават с харддиск, позволяващ записа на данни с общ размер около 1TB (терабайт). В по-редки случаи лаптопът ви, освен с HDD, може да дойде и с твърд диск SSD, който в болшинството случаи е предвиден за операционната система и програмите. В тези редки случаи разделянето на дисковете на дялове губи смисъла си, защото самият факт, че компютърът ви идва с два физически диска – SSD и HDD – представлява форма на фабрично разделение. Но когато имате само HDD, нещата се променят.

Да разделите харддиска на партиции, това означава да направите така, че компютърът и операционната му система да разглеждат физическия диск като два или повече отделни дискове. Казано простичко, ако по начало дискът ви излиза в списъка с такива устройства само като C:\, след разделянето му на дялове ще се появят и други дискове (drives, драйвове), да речем, D:\, E:\ и тъй нататък,1 в зависимост колко дяла изберете да направите. Както се досещате, в цялата работа има нещо „виртуално“ – физическият диск си остава само един, но компютърът ви може да го третира като два или повече самостоятелни физически диска.

Ползите от разделянето на харддиска

Защо и как да разделим харддиска си на два или повече дела (партиции)Някои потребители не желаят да разделят диска си и това е разбираемо. Разполагат, да речем, с диск от 1TB и разпределят личните си файлове по папки, като се съобразяват само с оставащото място след инсталирането на операционната система и програмите за нея. И наистина, по-новите версии на Windows, излезли през последните 10 години, се справят прилично с управлението на големи дискове. Ако имате мощен процесор и над 4GB оперативна памет, даже можете да забравите за периодичните фрагментирания на диска, целящи да ускорите зареждането на файлове и работата с програмите. Но с течение на годините и с натрупването на опит може да забележите, че периодично сте изправяни пред досадни ситуации, които могат да се избегнат само с разделянето на харддиска на автономни дялове.

Една такава ситуация е заразяването на компютъра ви с вирус, който не може да се изчисти от антивирусната програма, преди да е нанесъл непоправими щети. Тогава ще се наложи да форматирате диска и да се заемете с преинсталация на операционната система и софтуера, който използвате. И да пазите копия от колекцията си със снимки, музика и видео, ще трябва наново да я прехвърлите на форматирания диск. А с всеки следващ път тази операция по форматирането, преинсталациите и копиранията на файлове става все по-досадна.

Ако операционната система и най-често използваните програми се намират на един дял на диска (обикновено C:\), а работните файлове и тези за развлечение се намират на друг дял, проблемът вече не е чак такъв проблем. Защото вирусите най-често засягат изпълнимите файлове (.exe) на Windows и тези на програмите, често намиращи се в папката Program Files. Просто форматирате C:\ и преинсталирате програмите си, а работните ви файлове и колекциите ви си остават непокътнати на другите дялове. Ако си изградите практиката за редовни бекъпи и възстановяване на партиции от т. нар. image file-ове, дори си спестявате ръчната преинсталация на операционната система и отделните програми, а компютърът ви е готов за употреба в рамките на 20-ина минути. За бекъпите и image file-овете ще пишем подробно в други статии, затова сега е моментът да се абонирате за нюзлетъра.

Още ползи от разделянето на харддиска

Някои потребители обичат да експериментират с нови програми. Лошо написаният софтуер може да „омаже“ Windows-а ви почти така, както би го направил вирус. Затова всичко, казано по-горе, важи и за такива случаи.

Друга неприятна ситуация е повреда на твърдия диск. За жалост, всички носители на информация си имат „срок на годност“, колкото и да са качествени и независимо от съвестната ви експлоатация. Ако използвате бекъпи и image file-ове, значително улеснявате живота си, като просто възстановявате партицията C:\ на новия си харддиск от файл, предвидливо пазен на външен диск.2

А има и потребители, на които се налага да използват различни операционни системи. Тогава разделянето на твърдия диск на дялове (партиции) става задължително условие. Също така получавате възможност всяка партиция от харддиска да използва различна файлова система – NTFS, FAT32 и прочие.

Затова нека видим как се прави това чудо:

Стъпка 1: Предварителни сметки за капацитета на диска

Първата ви цел е да разделите харддиска в ума си, като се съобразите с личните си потребности от дисково пространство. Ако не сте сигурни колко място ще ви трябва за дяла с операционната система и програмите, можете да се спрете на 100GB или 150GB, които би трябвало да са предостатъчни за дял C:\. Имайте предвид, че в сметките трябва да влизат не само пространствата, заемани от чисто нова инсталация на Windows и софтуера за него.

Добре е да се съобразите, че вашата ОС и програмите правят временни файлове, докато са активни, за да ускорят работата ви с тях. Освен това те си създават и бази данни. Да речем, една програма за разглеждане и редактиране на изображения, каквато е ACDSee, прави около 5GB бази данни с тъмбнейлите (умалените версии) на снимките ви. Браузърът също кешира няколко гигабайта с файлове от уебсайтове, затова малко презастраховане никога не е излишно.

Стъпка 2: Избор на програма за тази задача

Съществуват много програми, създаващи и управляващи партиции. Сред по-популярните решения са EASEUS Partition Master, Partition Wizard и GParted, като някои от тях имат и задоволително функционални безплатни версии. Но те имат твърде различни графични менюта и опции, като това не ни позволява да използваме някоя от тях за „стандарт“ на това упътване.

Защо и как да разделим харддиска си на два или повече дела (партиции)

Ето защо условно ще препоръчаме и ще се спрем на решението, което идва вградено в Windows и може да се използва от всеки. То се нарича Disk Management.

Стъпка 3: Заредете Disk Management

Ако сте с Window 7, кликнете бутона Start и в полето за търсене въведете partitions. Сред резултатите (или като единствен резултат) ще се появи Create and format hard disk partitions. Избирате него.

Защо и как да разделим харддиска си на два или повече дела (партиции)

В случай, че имате Windows 8 или по-нова версия, използвайте функцията Search. Тя се активира просто с натискане на Windows бутона на клавиатурата или с клавишната комбинация Ctrl+Esc. Търсите partitions и избирате Create and format hard disk partitions.

Стъпка 4: Командата Shrink Volume

След като заредите програмата Disk Management, кликнете с десния бутон на мишката върху харддиска, който искате да разделите. Вероятно във вашия и повечето други случаи това ще бъде C:\. От менюто, което ще се появи след десния клик, изберете Shrink Volume. Преведено свободно на български, това означава „Намали размера“. С други думи, ако дискът ви е например 750GB, целта ви е да намалите дял C:\ до 100-150GB. И точно това трябва да зададете на следващото меню – да въведете капацитета, който сте си определил за дял C:\.

Защо и как да разделим харддиска си на два или повече дела (партиции)

Процесът на разделянето или „намаляването“ на харддиска може да отнеме повече или по-малко време в зависимост от бързината на компютъра ви. Бъдете търпеливи и не рестартирайте/гасете машината, преди да сте приключили.

Стъпка 5: Създаване и „легализиране“ на втория дял

Ако дискът ви е 750GB и вече сте намалили дял C:\ до 150GB, естествено, започват да ви се „губят“ едни 600GB. Те се разглеждат като unallocated space (неразпределено пространство) от Disk Management и изобщо от Windows. Затова последната стъпка е да „легализирате“ това неизползвано място, като просто го превърнете във втория дял на харддиска. За да го направите, изберете командата New Simple Volume.

Защо и как да разделим харддиска си на два или повече дела (партиции)

Това е всичко. При желание можете да си „поиграете“ още с програмата, защото тя съвсем не е лишена от допълнителни (макар и базови) функции. Можете, например, да промените буквата на новосъздадения дял. А можете да разделите новия дял на още един дял, така че общо да ви станат три. Всичко вече е въпрос на желание, съобразено с личните ви нужди и потребителски навици.

Пояснителни и допълнителни бележки:
  1. Почти всички програми, създадени да разделянет твърди дискове на партиции, позволяват да задавате буквата за новосъздадените партиции. Например, ако искате E:\ да остане драйва, отговарящ на CD/DVD записвачката ви, можете да преименувате вторите, третите, четвъртите и прочие дялове на харддиска си като F:\, G:\, H:\ и т. н. []
  2. Ако image file-а включва не само чиста инсталация на Windows и най-често използваните програми, ще стане с излишно голям размер. Затова колекциите ви от файлове трябва да са на отделна партиция. []

Author: Боян Брайков

Share This Post On

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *