В по-дълбоките води на 4К резолюцията (още митове и факти)

В една статия, излязла по-рано през седмицата, разгледахме „Устойчивите митове и сигурните факти за 4К Ultra HD резолюцията“. Сега можем да навлезем в по-дълбоките води на темата, като обърнем внимание на други разпространени схващания, които може да са верни или неверни според разнообразните гледни точки на потребителите и техните специфични нужди. Донякъде темите, на които ще се спрем, са по-сложни спрямо предишния материал, но ще се опитаме да ги представим преимуществено от чисто практическата им страна, така че читателят да се ориентира в ситуацията и да вземе информирано решение дори тогава, когато не се чувства технически подготвен.

Затова в тази статия отново ще акцентираме изключително на потребителската електроника. На пазара се предлагат различни устройства с 4К Ultra HD резолюция — предимно телевизори и компютърни монитори. Но вече не е изключено, ако попаднете на предложения с такива дисплеи сред лаптопите и дори смартфоните. Ето какво е добре да знаем, когато избираме някой от тези продукти и се чудим дали 4К ни върши работа.

Размерът ли определя работната площ на компютърния екран?

Вярното: Много потребители вярват, че закупуването на настолен монитор или лаптоп с голям дисплей им осигурява по-голяма работна площ в различните програми. Това отговаря на истината само дотолкова, долкото в наши дни екраните с по-голям диагонал често, но не и задължително, идват със съответната по-висока резолюция. Например, един 21- или 24-инчов монитор обикновено има разделителна способност Full HD (1920×1080 пиксела), докато 27-инчовите алтернативи и особено тези с диагонал над 30 инча имат резолюция Quad HD (2560×1440) или Ultra HD (3840×2160).

Невярното: Ако си купите монитор или лаптоп с голям диагонал на екрана, не е напълно сигурно, че ще получите повече работна площ. Защото, да речем, някои 27-инчови монитори се предлагат с Full HD резолюция, каквато намираме и при по-малоразмерните модели: 24- и 21-инчовите. Аналогично, някои 17-инчови лаптопи са със същата Full HD резолюция, каквато имат 15-, 14- и 13-инчовите модели.

В по-дълбоките води на 4К резолюцията (още митове и факти)

Броят на пикселите определя работната площ и дейталите в изображението. Размерът на устройствата е без реално отношение към този въпрос.

Ето защо размерът на екрана, измерван предимно в инчове по диагоналата, не ви гарантира, че ще разполагате с повече работна площ в браузъра или в програми, като Word, Photoshop и тъй нататък. По-големият екран гарантира единствено и само, че ще ви е по-удобно да виждате детайлите, ако гледате устройството отдалече. Ако искате да имате повече работна площ, ще трябва да обръщате внимание на резолюцията. HD стандартите се степенуват в следния ред (от най-ниската резолюция към по-високите):

HD (1280×720 или предимно 1366×768 при голям процент от лаптопите)
HD+ (1600×900, също използван предимно сред по-достъпните лаптопи с голям екран и някои настолни монитори)
Full HD (1920×1080, най-масовата съвременна резолюция, използвана в смартфони, лаптопи, таблети, телевизори…)
Quad HD (2560×1440 се среща в някои преносими устройства на Apple и много 27-инчови монитори)
4K Ultra HD (3840×2160, масово навлиза в телевизорите от ново поколение, предлагат се и такива монитори, а също и геймърски и/или мултимедийни лаптопи)

Най-малко работна площ в потребителската електроника получаваче при HD решенията. А най-голяма работна площ, тоест най-много пиксели на екрана, имаме при 4К Ultra HD резолюцията, при която броят на пикселите е 4 пъти повече от все още масовия стандарт Full HD.

Eстествено, ако се занимавате с обработка на цифрови изображения и видео монтаж, със сигурност ще оцените огромната работна площ на своя 4К монитор. Този тип монитори като цяло идват с функция, която позволява да разделите екрана на 4 автономни зони, всяка с Full HD резолюция. Затова в една от тези четири зони, можете да възпроизвеждате Full HD видео без „смачкване“ на изображението, в друга можете да браузвате във Full HD резолюция, като ви остават и още две Full HD зони, в които да пускате каквото си и искате съдържание от най-различни източници.

В по-дълбоките води на 4К резолюцията (още митове и факти)

Много 4К монитори поддържат функцията „картина в картина“, позволяваща разделяне на четири автономни зони със съдържание от различни източници, като всяка от четирите е с Full HD резолюция.

Но… Ако сте потребител, който не се занимава с такива неща, вероятно ще харесате 4К резолюцията само когато си пускате 4К клипче от YouTube или играете на 4К игри. В повечето други случаи ползата е съмнителна — например, много сайтове ще изглеждат изключително малки в браузъра ви, в сравнение с начина, по който са изглеждали на Full HD или HD екран. Не всяка операционна система има добра поддръжка на сравнитело новата 4К резолюция, затова е възможно иконките и системните текстове да излизат твърде ситни на Ultra HD монитор. Положението може да е още по-неприятно на 4К лаптоп от нереномиран производител, който е забравил да улеснява потребителя чрез алгоритъм за автоматично преоразмеряване на дребни текстове и иконки върху и без това малкия екран на тези устройства.

Накратко, що се отнася до 4К резолюцията при компютрите, тя несъмнено ще бъде полезна на архитекти, дизайнери, геймъри и изобщо за хората, за които по-големият брой на пикселите по екрана е улеснение в работата им. Другите потребители обаче може би по-скоро ще се дразнят от това, че обичайните им програми не се възползват ефективно от допълнителните пиксели и те стоят като празни зони по екрана. Така в общи линии стоят нещата с 4К резолюцията при настолните компютри и лаптопите.

В по-дълбоките води на 4К резолюцията (още митове и факти)

Сайтовете, които са графично оптимизирани за HD или Full HD екрани, могат да изглеждат лошо на 4К монитор. Фоновете им и съдържанието им няма да изпълват екрана, текстовете ще бъдат трудни за четене, ако не ги увеличавате всеки път с ръчни команди. Същото важи и за иконките на операционната система.

А сега нека обсъдим

по-задоволителната ситуация при Ultra HD телевизорите

Вярното: При 4К телевизорите изживяването за потребителя като цяло е значително по-добро, при това универсално. Защо? Ами защото те, стига да са от опитен производител, винаги се възползват по-пълноценно от четирикратното увеличение на резолюцията в сравнение с доскорошния стандарт Full HD. Дори телевизионният сигнал или този от игровата конзола да не е 4К, моделите от реномирана компания идват със специални процесори и софтуер, чрез които съдържанието интелигентно се преоразмерява (upscale-ва) до 4К, като обикновено това води и до значителни подобрения на картината. За целта обаче е необходимо входящото съдържание да е с поне HD резолюция. Преоразмеряването на клипове с архаична резолюция (320×240, 640×480, 800×600 или дори DVD формат) рядко носи впечатляващи резултати.

Като цяло 3D филмите изглеждат много по-ефектно на големите телевизори с 4К резолюция, независимо дали говорим за технология с пасивни или активни очила. Но през последните две години Ultra HD панелите на телевизорите станаха толкова съвършени, че особено при извитите екрани се постига автостереоскопичен ефект, при който образите изглеждат триизмерни и без да носите каквито и да било очила.

В по-дълбоките води на 4К резолюцията (още митове и факти)

Извитите 4К телевизори, идващи с технологии за подобряване на изображенията, понякога създават 3D ефект на двуизмерните картини, без да носите очила.

Понеже съвременните 4К телевизори имат смарт функции, по-големият брой на пикселите носи и съответното чисто практическо удобство. Можете да разделите екрана така, че в една част да гледате любимия си кинохит във Full HD резолюция, докато в друга част от екрана комфортно обсъждате сцените от филма с приятели в Skype и Twitter. Разбира се, това е възможно и при компютърните 4К монитори, ако ги използвате с развлекателна цел.

Невярното: Макар по-горе да казахме, че 4К телевизорите са „универсално“ решение, от което ще останат доволни всички потребители, се налагат някои уточнения. Ползите от 4К резолюцията, сравнена с доскорошния стандарт Full HD, като цяло се забелязват при модели с диагонал над 46 или даже над 50 инча. В този смисъл, няма почти никакво значение дали един 32- или 40-инчов телевизор ще бъде 4K или Full HD, освен ако нямате навика да го гледате от съвсем близо, което не е препоръчително.

Вероятно ви е направило впечатление, че на няколко пъти досега стана дума за „опитни“ и „реномирани“ производители. Забележете, че не споменаваме конкретни марки, защото това би било до голяма степен субективно и е възможно да звучи като „скрита реклама“. Освен това има опитни и реномирани производители на телевизори, които са се доказали в отделни региони от света, но не се предлагат в България или други страни от Европа. Все пак има не само субективни, но и обективни критерии, с които можем да определим дали даден производител е сериозен или просто опитва да печели от 4К манията, без го е грижа какво предлага и на кого.

Няма защо да се самозалъгваме –

днес повечето телевизори се произвеждат в китайски фабрики. Там се правят и най-добрите, но и най-некачествените модели, затова не трябва да подхождаме с „универсални“ предразсъдъци към китайските стоки. Какво разбираме под „нискокачествени“ модели? — Ами такива, които идват с резолюция 3840×2160 пиксела, но нито един от тези над 8 милиона пиксела не гарантира, че картината ще ви допадне. Това е така, защото качеството не се определя само от броя на пикселите, а и от десетки други фактори.

Може би си струва да изброим няколко от тях:

Зад пикселите се намира подсветката, която ги осветява. Някои 4К телевизори — които, за щастие, не са популярни на нашия пазар, но все пак могат да се доставят след поръчка онлайн, ако някой реши „да заложи на евтиното“, — нямат възможност за ефективен контрол на тази подсветка. Резултатът е, че никога черният цвят няма да се изобразява като черен цвят, а ще сивее или ще синее. От своя страна, черният цвят е ключов за контраста на цялата картина. Ако подсветката е евтина, тоест я има, но само доколкото се налага нещо да осветява милионите пиксели, картината ви ще бъде без добър контраст и с неверни цветове.

Вече споменахме алгоритмите и процесорите за интелигентно преоразмеряване на HD и Full HD сигнал до 4К Ultra HD. Някои производители на нискокачествени телевизори не си правят труда да включват такива „екстри“ в моделите. А резултатът е, че картината се преоразмерява с най-елементарно изкуствено увеличение, при което виждате огромни и дразнещи пиксели по екрана. И се питаме — за какво ни е такъв телевизор?

Както стана дума и в предишния материал по темата, в наши дни, но и за в бъдеще, 4К съдържанието се намира и тепърва ще се умножава в интернет. Един Ultra HD телевизор без Wi-Fi и смарт функции ви лишава от достъпа до 4К сериали, филми и игри. Също така, ако производителят не е заплатил за правото да използва определени мултимедийни кодеци във вградения USB плейър, много от материалите, които си пускате от флашка, или изобщо няма да тръгват, или ще вървят без звук и с графични дефекти.

В по-дълбоките води на 4К резолюцията (още митове и факти)

Ако все пак решите да се доверите на 4К телевизорите от компании, които не работят с нашия европейски пазар, но са силни на азиатския и американския, можем да препоръчаме марките SkyWorth, HiSense и Vizio. Някои продукти на реномирани производители с българско представителство и местно сервизно обслужване ще намерите в магазина.

Правата за ползване на кодеци, писането на софтуер за преоразмеряване на картината, процесорите за контрол на подсветката и други такива „екстри“ (които реално не са глезотии, а задължителни при 4К телевизорите) — всичко това струва пари. Затова Ultra HD телевизорите струват толкова, колкото струват. Да, компаниите слагат и надценка, от която частично печелят, но част от печалбата пък се използва за заплатите на инженерите, които усъвършенстват технологиите.

От друга страна, действително всеки от нас може да се изкуши от мисълта, че постъпва правилно и даже е на далавера, ако си купи 50- или 60-инчов 4К телевизор от азиатски търговец, който го предлага за цена под 1000 лева, включително с доставката до България. Това рядко — да не кажем: никога! — не отговаря на истината. И само можем да се надяваме, че сме били достатъчно изчерпателни и аргументирани, за да се разбере защо е така и какво реално губите.

Периодично ще продължаваме да разглеждаме тази и много други технологични теми от най-различни гледни точки. За да сте сигурни, че няма да пропуснете някоя от статиите ни, можете да постъпите смарт, като се абонирате за нюзлетъра ни.

Author: Боян Брайков

Share This Post On

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *