Дисплеите на устройствата: Реалните и мнимите вреди за нашето здраве

Двупосочното общуване е полезно за всичи. Само чрез него може да се постигне това, което е обобщено в принципа, че „търсенето определя предлагането“. Настоящата публикация беше вдъхновена от читателя Борис, който написа следния коментар под предишен наш материал:

„Защо не напишете статия за вредата на LCD технологията върху очите? Късогледство, глаукома и прочие. Освен това refresh rate-a във всички лаптопи на пазара е 60Hz, което е неправилно и причинява вреди на очите.“1

И наистина, защо да не напишем нещо по тези въпроси, които вероятно вълнуват и други потребители? Сред тях сме и всички ние, които не само притежаваме телевизори, лаптопи и смартфони, за да общуваме и да се забавляваме, но и се препитаваме, като пишем статии, вперили поглед в дисплеите пред себе си. Нещо повече, авторът на тези редове отдавна се е „обзавел“ с късогледство и глаукома, като има личен интерес към темата за вредите от екраните на устройствата. Както ще се разбере от изложението нататък обаче, не съм склонен да обвинявам само техниката си, защото тя действително може да допринесе за появата или усложнението на здравословни проблеми, но не е единственият фактор.

Дисплеите на устройствата: Реалните и мнимите вреди за нашето здраве

Децата от новите поколения също се „лепят до телевизора“, но новите LCD/LED модели са с големи екрани и висока резолюция, което премахва подтика ни да ги гледаме от прекалено близо.

LCD дисплеите и късогледството

За по-младите потребители, които не са използвали електроника преди масовото въвеждане на течнокристалните екрани (LCD), е естествено да подозират, че тази технология вреди на зрението ни. Който и сегмент да разгледаме, LCD/LED дисплеите доминират сред телевизорите, компютърните монитори, включително тези на лаптопите, както и сред умните телефони. Ако кажем, че тези устройства са напълно безвредни, ще е заблуда, граничеща с лъжа.

Не случайно дори по закон е регламентирано, че хората, които ежедневно използват такива устройства в продължение на много часове или на пълен работен ден, имат право на редовни почивки от по няколко минути. Продължителното взиране в екрана без прекъсване може да поощри появата на проблеми със зрението, сред които е и късогледството. Но дали това ни дава основание да сочим технологията LCD за главен и единствен виновник? Трябва ли да бягаме от нея, както дявол от тамян? — Отговорът е „по-скоро не“, а аргументацията е следната.

Преди появата на LCD екраните на пазара господстваха CRT мониторите и телевизорите. Най-младите потребители може да са ги виждали само на снимка или в домове и офиси, които от поне едно десетилетие не са обновявали електрониката си. Други от нас са израснали с CRT технологията, като възрастните често ни хокаха: „Не гледай телевизора толкова отблизо, ще си развалиш очите!“ Старите телевизори и монитори имаха невзрачни размери (обикновено бяха с диагонал до 21 инча) и по-малка разделителна способност (HD и 4К бяха като научна фантастика), в сравнение със съвременните, затова наистина бяхме „принудени“ да ги зяпаме отблизо, за да виждаме детайлите, доколкото ги имаше.

Дисплеите на устройствата: Реалните и мнимите вреди за нашето здраве

В редица отношения CRT екраните са по-вредни за очите спрямо новите технологии.

Ако все пак гледахме телевизия от дивана, това не важеше за компютърните CRT монитори — заради габаритите им и ограниченото място на бюрото, сме работили на тях най-много „на една ръка разстояние“. Знаехме, че ни вредят, затова кога шеговито, кога напълно серизно, ги наричахме „малките чернобили“. Течнокристалните дисплеи за телевизори и компютри се наложиха бързо и лесно, точно защото пестят място и позволяват да се гледат от разстояние, което не е толкова вредно.

В този смисъл LCD-тата сами по себе си не са проблем, а всъщност са частично решение на проблем, който е по-стар от тях. Същото, впрочем, може да се каже и за четенето отблизо на най-обикновена хартиена книга. Това също може да допринесе за късогледството ни, но не означава, че печатарската индустрия непременно е зло. Просто е важно да осъзнаваме и да следим потребителските си навици.

Всичко е вредно в прекомерни количества — включително кислородът, от който зависи животът ни. Или както гласи една поговорка: „Дозата прави отровата.“ Важи наистина за всичко, в това число и за LCD, CRT или каквито се сетите екрани.

Медиците препоръчват повече светлина и „Правилото 3 х 20“

Правилото 3 х 20 се изразява в следното: На всеки 20 минути работа пред екрана е добре да си давате почивка, като за не по-малко от 20 секунди фокусирате погледа си в обект, отдалечен на 20 метра. По този начин мускулите на окото няма да изгубят тренинг или да станат лениви.

Друга предпазна мярка е никога да не гледаме продължително дисплеи в затъмнено помещение, колкото и да е силно желанието ни да си осигурим изживяване, подобно на това в киносалон. Защото екранът в киносалона работи на съвсем различен принцип от този на телевизора, компютъра или лаптопа. Докато платното в киното просто отразява светлината от прожектора, домашната техника използва задна подстветка, основният проблем при която е тъй наречената „синя светлина“. Ако помещението е добре осветено, синята светлина значително се неутрализира.

Дисплеите на устройствата: Реалните и мнимите вреди за нашето здраве

LCD/LED мониторите са вредни не зарази самите дисплеи, а заради особености на подсветката им.

Някои производители на монитотори и телевизори добавят защитни технологии срещу синята светлина. Сред алтернативните решения е технологията Ambilight, използвана в много нови модели на Philips — тя създава ореол около рамката на екрана, което гарантира, че в помещението, където гледате телевизора, никога няма да е напълно тъмно.2 За добро или лошо, технологията е патент на Philips, което означава, че няма да я намерите приложена от други производители. Но качествените компютърни очила с филтър за синята светлина са универсално средство за предпазване на очите, независимо от марката на екрана ви.

Глаукомата се влияе от дисплеите, но не се дължи на тях

Въпреки че глаукомата3 не се лекува, може успешно да се овладее медикаментозно или хирургически. Не можете да се избавите от нея, защото не са изяснени причините, които я пораждат. Повечето офталмолози се задоволяват с обяснението за генетично предразположение, но не е отчетена връка между честата работа с дисплеи и заболяването. От него страдат и хора, които никога не са си служили с компютри и не прекарват повече време пред телевизора от всеки друг. Самият факт, че глаукомата се диагностицира още от 15 век, когато не е имало електронни екрани, подсказва, че преките причинно-следствени връзки са лишени от основания или силно преувеличени.

Действително обаче, ако имате глаукома, едни от първите неща, които ще ви каже наблюдаващият лекар, са:

• Противопоказно е да гледате светещите екрани на тъмно. Това, което казахме по-горе, важи с още по-голяма степен за глаукомата. Зениците на очите ни (дори да нямаме глаукома) е по-добре да са възможно най-затворени, което се постига само ако сме на светло.

Дисплеите на устройствата: Реалните и мнимите вреди за нашето здраве

Лекарите, наблюдаващи глаукомата, вярват, че осветяването на помещенията с изкуствена светлина, каквато е и Ambilight на Philips, е полезно, но не е достатъчно, защото очите се нуждаят и от естествена светлина. Електрическата светлина не трябва да е за сметка на слънчевата, затова вдигайте щорите.

Мониторът или телевизорът трябва да е на нивото на очите ви, защото не е желателно да прекарвате дълго време с лицето надолу. Дори когато използвате лаптоп, старайте се да го повдигате на нужното равнище.

Работата и забавленията пред екрана не трябва да са за сметка на съня.

И отново за синята светлина

След определено време от денонощието синята светлина, която се излъчва от всякакви LED дисплеи на телевизори, компютри, телефони, става особено вредна за човека, защото нарушава т. нар. „циркаден ритъм“ в епифизата и секрецията на мелатонин. Синята светлина обърква сигнализацията в нервно-сетивната система, което води до съответните смущения в невро-ендокринно-имунната система, а това пък е покана за нови заболявания или утежняване на вече съществуващи. Силно препоръчително е при автоимунни и онкологични заболявания да се спазва дневният ритъм, за да може да се възстанови и вътрешният циркаден ритъм на физическото тяло. С други думи, използването на дисплеи не е толкова вредно денем, колкото нощем, когато организмът ни иска да се самолекува чрез здравословен сън.

Всички лекари — и класическите, и хомеопатите, и последователите на експериментални целебни практики — са единодушни, че един от най-вредните навици на потребителите е да „поцъкат за последно“ телефона и лаптопа, или да погледат телевизия, преди да им се е доспало неудържимо. Трудното заспиване често се дължи именно на синята светлина от LED подсветката, която възбужда нервната ни система и обърква цикъла на будуване и сън. Но, съгласете се, както ножовете не са вредни сами по себе си — с тях можем да се порежем, но и да нарежем хляба си, — така и проблемът не е в дисплеите, а в това, колко често и колко продължително ги използваме, по кое време на деня, взимаме ли предпазни мерки…

И така, дозата прави отровата. Опасност няма, когато използваме устройствата си с едно на ум и… с мярка!


 

Пояснителни и допълнителни бележки:
  1. Специално внимание на въпроса с херците на екраните ще обърнем в отделна публикация. Но въпросът като цяло ще бъде разгледан и в сегашната статия. []
  2. Друга полза от Ambilight е създаването на впечатление, че екранът на телевизора е още по-голям, отколкото е в действителност, затова няма да изпитвате почти несъзнателното желание да „залепяте нос“ в него. []
  3. Глаукомата протича без симптоми, заради което е наричана „тихия крадец на зрението“. Някои хора обаче забелязват нещо като светещ ореол около обектите и се оплакват от необяснимо главоболие. Ако имате такива симптоми, непременно отидете на офталмолог. След 30-40-годишна възраст ежегодните прегледи за глаукома стават повече от препоръчителни. Те са безболезнени, не са скъпи, а някои клиники правят и безплатни кампании за ранно диагностициране. []

Author: Боян Брайков

Share This Post On

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *