Какъв срок на годност имат информационните носители

Какъв срок на годност имат информационните носители

Всички използваме носители на информация. Това твърдение не е самонадеяно или жалък опит за привличане на читателско внимание още с първото изречение. Щом четете тази статия, със сигурност използвате такъв носител — стоите пред екрана на настолен или преносим компютър, като използвате файловете на операционната система и браузъра, записани на твърдия диск. Този диск е носител на информация. Дори да четете статията от телефон или таблет, отново разчитате на информационен носител — карта памет или флаш драйв. Твърдението ще е валидно даже ако сте принтирали статията върху хартия, която може да не е носител на цифрова информация, но все пак е информационен носител.

Ето защо никога не е излишно да знаем: колко време ще ни служат носителите? В този материал ще разгледаме както най-често използваните в наши дни — цифровите, така и по-стари решения, като постепенно излизащите от употреба оптични дискове, още по-старите магнитни дискети и аудио/видео касети, а ще се изкушим да споменем и някои от съвсем „архаичните“. Все пак се твърди, че книгите отново били на мода, ако изобщо някога са били демоде.

За потребителите без постоянни интереси и колекционерски наклонности темата относно живота на носителите и периодичната смяна на технологиите едва ли е важна. Но всъщност ние много рядко сме просто потребители. Особено днес всеки пише текстове, прави снимки и по-сложно съдържание. Не е без значение как го съхраняваме за себе си или за идните поколения.

Твърдите дискове с подвижни механични части (HDD)

Най-добри до: 3-5 години

Какъв срок на годност имат информационните носителиЗапочваме с твърдите дискове по няколко причини. От една страна, те не губят своята популярност от създаването си досега — намираме ги в почти всеки настолен и преносим компютър (освен ако системата не е изцяло базирана на SSD). От друга страна, техният капацитет стремглаво се увеличи през последното десетилетие, което е добре за нас, като потребители, тъй като те побират целия ни електронен живот. Но това е и опасно, тъй като в един миг можем да загубим всичката ценна информация, която сме събирали с течение на дни, месеци, години.

За разлика от SSD-тата, за които ще стане дума по-нататък, HDD-тата имат подвижни механични части, постепенно износващи се с времето. Амортизацията им се ускорява, ако работят при неблагоприятни условия — високи температури, силни вибрации (обикновено в лаптопите) и проблеми със захранването на системата. Прието е да се смята, че техният „срок на годност“ е този, който производителят е посочил в гаранцията. Или с други думи — рядко повече от 3-5 години. Но с една съществена уговорка…

Това не означава, че харддискът не може да ви служи два или три пъти по-дълго. И обратно — той може да се повреди значително по-рано, едва в първите седмици или месеци на експлоатация.1 Дори редовната диагностика на диска не ви „имунизира“ срещу появата на внезапни повреди в механиката. За да сте спокойни, че няма да изгубите ценна информация, можете предвидливо да пазите копия и на външни дискове или флашки, а също и в „облака“.

Твърдите дискове тип SSD

Най-добри до: 5-10 години

Какъв срок на годност имат информационните носителиПреимуществата на SSD (solid state дисковете) спрямо HDD са значителни. При тях няма механични части, уязвими от вибрации и високи температури. Износването им зависи основно от определен брой „цикли“ на изтриване и презаписване на информацията в даден сектор. След няколко хиляди такива цикъла, този сектор става неизползваем. Донякъде това е сравнимо с изтриването и новото писане върху хартия — с всяко следващо търкане с гумичка на дадено място то постепенно изтънява до момента, в който там вече не може да се записват нови данни. Отварянето и четенето на записа не води до амортизация на носителя.

Тази особеност на SSD-тата води до безброй недоразумения и предразсъдъци у потребителите. Едни от тях вярват, че, ако ограничат циклите на изтриване и нов запис, това ще им позволи да използват дисковете си „до живот“. Някои производители допринасят за тази често грешна представа, като обещават — в рекламните кампании, но не и в гаранциите си! — до 50 години експлоатационен период. Истината е, че има причини гаранцията на тези носители да не е повече от тази, която виждаме — около 5 години, защото нещата не се изчерпват само с това, като потребители, колко пъти ще (пре)записваме секторите.

Например, една компания, разработваща SSD, вграждаше в софтуерния контролер едно условие, според което след достигането на определен брой неизползваеми сектори целият диск престава да работи, въпреки че по-голямата част от секторите му са в отлично здраве. След като се разчу за този софтуерен режим на „самоунищожение“, впоследствие беше дадено логично обяснение, но то не промени чувствата на клиентите, че са били излъгани при покупката. Затова и при SSD-тата важи принципа, че е „по-добре да скъсате една дреха от носене, отколкото да я държите като музеен експонат в гардероба“. Тези дискове имат своите безспорни силни страни, а несъвършенствата на технологията им, както се оказва, не зависят само от активността на потребителите.2

Флашките и картите памет, без които вече не можем

Най-добри до: 5-10 години (при умерено използване) и 25 години (в архив)

Какъв срок на годност имат информационните носителиФлаш паметите са изключително удобни носители на информация, като тук „носенето“ има и буквално значение. Поради компактните си размери и все по-голям капацитет, откъдето и да го погледнем, те станаха „убиец на оптичните дискове“: носим ги в джоба на ризата, на ключодържатели… Практиката допреди десетина години да се „пекат“ CD-та и DVD-та отшумя от само себе си при наличието на достъпни и по-малоразмерни алтернативи.

Технологията на флаш паметите — стикове и карти памет3 за телефони и фотоапарати — е аналогична с тази на SSD-тата. Имаме известно ограничение за броя изтривания и презаписвания на информация. Но тъй като говорим за хиляди такива цикли, перспективата флашките и картите да станат неизползваеми по тази причина е нищожна. Разбира се, някои потребители, водещи доста активен дигитален живот, може и да амортизират стика или картата заради надхвърляне на препоръчителната бройка цикли, но за повечето от нас е по-вероятно в един момент да установим, че по-напред се е износил USB конекторът на флашката. Също така е статистически по-вероятно да изгубим носителя или да го счупим след удар или натиск.

Но да разгледаме една хипотетична ситуация: Ако запишем информация на носител с флаш технология и повече не го използваме, колко време ще ни служи? Твърди се, че, ако го съхраняваме на сухо място при стайна температура, животът му ще бъде около 25 години. След този период металните части може би ще са пострадали от окисляване, но и да са в изправност, технологиите толкова ще са се променили междувременно, че е възможно вече да няма устройства и софтуер, които да четат данните.

(Раз)очарованието на оптичните дискове

Най-добри до: 10-30 години (фабричен запис)

Когато оптичните дискове навлязоха на пазара — по-напред в музикалната индустрия, а след това и в IT средите, — ентусиазирано се говореше, че животът им ще бъде 100 или дори 200 години. Това, че теорията в случая се опровергава от практиката,4 е най-добре известно на големите библиотеки, които вече няколко десетилетия цифровизират архивите си от книги и фотографии. Установи се, че срокът на годност на CD/DVD-тата силно варира от реномето на производителя и качествата на материалите, използвани за изработката, но също така и от условията на съхранение. Разликите достигат десетилетия!

Какъв срок на годност имат информационните носители

Колкото и да е странно, по-новата технология на оптичните носители не съхранява информацията за по-дълъг период спрямо по-старите магнитни носители.

Днес е известно, че най-добрите CD/DVD (вероятно ще важи и за BD/Blu-ray) могат да се използват около 30 години, когато са създадени фабрично, а при „печене“ от записвачка в домашни условия трябва да се радвате, ако след 10 години можете да възпроизвеждате информацията. По този показател оптичните носители не се различават съществено от магнитните (дискети, аудио/видео касети, грамофонни плочи и др.), въпреки че се очакваше новата технология да е по-надеждна. Когато библиотеките съхраняват архивите си на CD/DVD в строго контролирани и специални условия, се говори за срокове от порядъка на има-няма 50 години5 — като това засега е по-скоро в сферата на вярата, тъй като само изтичането на този период ще потвърди или опровергае надеждите. Както и да е, едно е сигурно: у дома не можем да осигурим такива „идеални“ условия на дисковете си.

Друго, което трябва да се знае, е, че има съществена разлика в живота на оптичните носители за еднократен запис и другите (RW, Rewritable), които позволяват многократно презаписване или периодично допълване на информацията.6 Животът на вторите се смята за двойно или дори тройно по-кратък.

Какъв срок на годност имат информационните носители

Библиотеките се надяват, че цифровизирането на книги в множество електронни формати за различни специализирани устройства е решението за опазване на човешките постижения и култура.

Наистина ли новите технологии са по-дълголетни от старите?

Какъв срок на годност имат информационните носителиКогато опитаме да си отговорим на този въпрос, трябва да подчертаем, че не говорим за качествата на информацията, нито за удобствата при използване. Малцина са хората, които биха оспорили, че цифровите носители са по-добри от магнитните. Ако не бяха наистина усъвършенствани или по-удобни, просто нямаше да се наложат. Е, да, има аудиофили, които и досега настояват, че звукът от грамофонните плочи е по-наситен от „стерилното“ звучене на компакт дисковете, но ушите на повечето от нас не са чак толкова претенциозни, за да уловим най-фините вибрации. Пък и като цяло сме по-склонни да използваме силно компресирани MP3 файлове и решенията на Spotify, защото са по-комфортни за слушане на музика в движение, пък и за съхранение, защото не изпълват цели етажерки в дома ни, както дисковете и плочите.

Ако се върнем още по-назад във времето — чак до Средновековието и античността, — ще установим, че тогава хората са записвали информацията на хартия, на пергамент, на камъни… Каква е тяхната „продължителност на живота“? Ако се държат на сухо място и далеч от огъня, хартията и пергаментът оцеляват стотици години. Не са вечни, имат ограчена вместимост, неудобни са за пренасяне, но пък „бият“ по устойчивост дори най-модерните цифрови носители. Ако се пазят в контролираните условия на сериозните библиотеки, книгите на хартия допълнително се реанимират с още век или два.7

Какъв срок на годност имат информационните носителиОще по-впечатляващи са камъните и глината. На тях откриваме послания, оставени преди много, много хилядолетия от древните за днешните хора. Едно от тези сведения, шепнещо между редовете на издълбаните текстове, е, че ние едва ли ще завещаем нещо трайно за бъдещите поколения — не го позволяват нито дискетите, нито оптичните дискове, нито флашките и харддисковете. Нещо повече — новите носители са изцяло зависими от електричеството. И да сме убедени, че токът никога няма да спре, можем ли да сме убедени, че само след 50 или 100 години ще продължават да се използват сегашните текстови и графични цифрови формати?

Няма две мнения, живеем в прогресивни времена, в ерата на лесно достъпната информация. Но тези времена идват със задължението ни периодично да преписваме информацията си на по-нови носители, както и да я осъвременяваме в актуалните файлови формати. Античната литература е достигнала до нас само в преписи, извършвани в различни етапи от историята от хора, вярващи в ценността им за идните поколения. Ако и ние вярваме, че днешните ни постижения са достойни за потомците ни, трябва да се грижим за тях. В противен случай ще разберем по трудния начин, че „нищо не е вечно“, като това важи с особена сила за модерните технологии, които днес някак интертно приемаме за гарантирани, надеждни и почти съвършени.

Могат да са такива. Могат и да не са. Наистина всичко зависи от това, колко ни е грижа за носителите и още повече за онова, което е записано на тях.


 

Пояснителни и допълнителни бележки:
  1. Някои серии харддискове имат фабрични дефекти и не винаги са изтегляни своевременно от пазара. Сравнително нова практика е производителите да указват с „цветове“ кои техни дискове са по-надеждни от други, като различното качество определя и цената им. По-евтините решения са и по-рискови. []
  2. Също така RunCore имат серия InVincible SATA SSD, които могат да се „самоунищожават“ с въвеждането на специален код или натискането на бутон, в случай че се опасявате от неоторизиран достъп до информацията, съхранявана на тях. []
  3. Тук имаме предвид не само SD и microSD картите, но и всички техни разновидности и аналози, носещи различни търговски наименования. []
  4. Всеки от трите слоя, съставляващи оптичните дискове, има своя специфичен химически състав, който прави стоте години живот невъзможни дори на теоретично ниво. []
  5. По данни на Council on Library and Information Resources. []
  6. Пак там. []
  7. Някои от способите са изброени тук. []

Author: Боян Брайков

Share This Post On

2 коментара

  1. Браво, добра статия! Бих искал само да допълня, че от няколко години за архивиране са популярни т.нар. M-Disc оптични дискове (DVD и Blu-Ray) . Слоят им за данни е от материал подобен на гранита и е много устойчив. Тези дискове идват с 999 месеца гаранция, т.е. малко над 83 години, а теоретично би трябвало да издържат в пъти повече време. За да се записват в домашни условия е необходима записвачка с по-силен лазер, но такива вече лесно се намират (LG имат доста такива модели) и са на цени колкото обикновените записвачки.

  2. Наистина материалите за изработката на оптичните дискове са от съществено значение. Възможно е в идеални условия да издържат над 50 години. Но колкото и да е „гранитен“ един от слоевете, достатъчно е да забравим диска за няколко минути под директна слънчева светлина и най-външният слой можем да го отпишем.

    При магнитните носители също има дълготрайни решения. Едно такова, например, е златната плоча на Вояджър, която върти нон-стоп „Излел е Дельо хайдутин“ в космоса. 🙂

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *