Процесор или видеокарта? Има ли лесен и бърз отговор на вечната дилема за РС ъпгрейд?

Nvidia-GPU

Видеоигрите! Основната причина за съществуването на продукти като Nvidia GeForce Titan X, AMD Radeon Pro Duo и осемядрени микропроцесорни чудовища от ранга на AMD FX-8370 и Intel Core i7-5960X. Да, разбира се, че процесори и видеокарти от подобен клас могат да се използват и за много други задачи, които в общия случай не са свързани с електронните забавления. Но всички ние добре знаем, че никой не си купува Pagani или Lykan Hypersport само за да ги пребоядиса в жълто и да ги превърне в частно такси. Същата е ситуацията и с мощния хардуер – в 9 от 10 случая покупката му е свързана именно с видеоигрите – най-големия и изкусителен мотив да притежавате централен или графичен процесор от последно поколение.
Често обаче необятният океан на нашите желания се сблъсква с непоклатимата стена на бюджета, с който разполагаме. В идеалния случай просто бихме съчетали най-бързата възможна видеокарта с най-бързия възможен процесор, за да получим максимален резултат. По-често обаче изборът ни е „или/или“, т.е. налага се да преценим кое от двете – видеокарта или процесор би ни дало по-голям, абсолютен принос в любимите ни игри. През последните няколко години най-краткият отговор на този въпрос е: изберете видеокартата. Факт е, че производителността на игрите от последно поколение се влияе в най-голяма степен от графичния процесор на системата и в по-малка от централния. В същото време обаче като всеки друг прост и кратък отговор и този не може да ви даде изчерпателна картина за действителното състояние на нещата. Причината се заключава в това, че макар да съдържа немалка доза истина, това твърдение не е съвсем точно. Да, модерните видеоигри разчитат в много по-голяма степен на видеокартата, но все още зависят и от мощта на централния процесор. Именно затова не всяка комбинация между тези два ключови за общата игрална производителност на компютъра ви компонента е еднакво удачна. И макар самите ние няколко пъти да сме посочвали в различни ръководства, че в общия случай по-важна е видеокартата, а всеки процесор, съчетан с нея, би ви свършил добра работа, на практика нещата стоят по малко по-различен начин.
КАКВО Е BOTTLENECK?

 

hhx0cper5sulpqo4juch
Всеки компютър представлява свързана система от различни компоненти, основните сред които са неговата оперативна памет, централен и графичен процесор. Всеки човек с малко по-задълбочени технически познания ще ви обясни също така, че една система винаги работи със скоростта на най-бавния си компонент. Иначе казано – ако съчетаете супербърз процесор с бавна видеокарта от нисък клас, през голяма част от времето той ще трябва да изчаква графичния адаптер да му подаде необходимите данни за обработка. Обратното, разбира се, също е валидно – бърза видеокарта от висок клас непрекъснато ще „залива“ един по-слаб процесор със заявки за обработка, а неговата бавна работа ще я „спъва“, понижавайки в крайна сметка общата производителност на системата.
В такива случаи въпросният „бавен“ компонент се нарича „тясно място“ или bottleneck.
Разбира се, ако обмисляте ъпгрейд, със сигурност бихте искали да знаете кое точно се явява тясно място във вашето РС. Най-лесният и бърз метод за диагностика в този случай е проследяване натоварването, което оказват различни интензивни задачи (да се чете „игри“) върху процесора и видеокартата на компютъра.
МОНИТОРИНГ

 

Best CPU-970-80
За да има достоверност, данните за процента натоварване върху централния и графичния процесор трябва да се проследят в рамките на по-продължителен интервал от време. С други думи моментно замерване няма да ви свърши работа, понеже натоварването върху двата компонента непрекъснато варира – обикновено с много висока динамика. За щастие регистрирането и записът на подобна информация не е много трудна задача. Windows например има вграден инструмент за мониторинг натоварването на централния процесор. Той се нарича Performance Monitor. Що се отнася до видеокартата, просто свалете GPU-Z – малка и напълно безплатна програма, която разполага с вградена опция за следене натоварването върху графичния процесор.
За да активирате Performance Monitor, отворете Control Panel и от секцията System and Security изберете Administrative Tools. След това щракнете с десен клавиш на мишката върху Performance Monitor и изберете Run as administrator.

 

1
От следващия прозорец секцията, която ви е нужна, е Data Collector Sets. Щракнете с десен клавиш върху User Defined и изберете New > Data Collector Set. Това ще стартира последователност от менюта за конфигуриране. Първо изберете име за обобщения списък с данни, които ще събирате (например CPU Load Data). Изберете опцията Create manually (Advanced).

 

2

 

От следващия прозорец укажете какъв вид данни искате да включва списъкът – в нашия случай става дума за така наречените системни логове, т.е. изберете Create data logs и отметнете Performance counter (мониторинг на производителността). От следващия прозорец ще трябва да конкретизирате точно кой компонент искате Windows да следи и записва – изберете Add, намерете в списъка категорията Processor, а от падащото меню изберете % Processor Time, а под него All instances.

 

3

 

След това изберете Add, за да добавите отметката в малкия прозорец вдясно, и натиснете ОК, за да запазите настройките. Накрая в графата Sample Interval изберете 1 секунда.
Посочете и място (папка), където да се записват мониторинговите логове – всеки път, когато стратирате Performance Monitor, той ще създава нов списък с данни в тази папка.

 

4

 

Стартирането на мониторинговия процес става ръчно – всеки път, когато искате да проследите натоварването на процесора, ще трябва да изберете записания Data Collector Set и да щракнете върху малкия зелен бутон Play от лентата с инструменти на Performance Monitor. Спирането на мониторинга става с черния Stop бутон от същото меню.
За да разгледате записаните данни, просто отворете папката, която сте посочили, и щракнете върху създадения лог с име DataCollector01.blg.

 

2ae874099866c16c6ab626bc9c84c8cb-650-80
Създаването на мониторингов лог за видео процесора е още по-лесно. Стартирайте GPU-Z, изберете секцията Sensors и сложете отметката на Log to file. Програмата ще ви попита къде да запише лога – съветът ни е да посочите същата папка, където ще записвате и данните за процесора, за да откриете по-лесно логовете след това. За да спрете следенето на графичния процесор, просто махнете отметката от Log to file.
КАКВО ОЗНАЧАВАТ ДАННИТЕ?

 

intel-new-4th-gen-desktop-8-core-2014-03-20-01
По-нататък процесът е ясен – стартирайте няколко от любимите си видеоигри – за предпочитане са тежки, актуални заглавия с вграден тест, като например Middle Earth: Shadow of Mordor, Batman: Arkham Knight или Rise of the Tomb Raider. Преди да пуснете теста, не забравяйте да активирате мониторинга за натоварването на централния и графичния процесор.
След това отворете логовете и разгледайте данните. Цифрите, разбира се, ще варират, но усреднените показатели ще ви подскажат накъде точно клонят нещата. За да получите ясен ориентир, обаче ще трябва да разглеждате паралелно данните за натоварването и на централния, и на графичния процесор – единствено така ще можете да се ориентирате кой точно от двата компонента се явява тясно място във вашата система.
За да стане малко по-ясен примерът, ще опишем накратко една хипотетична ситуация. Представете си система с относително слаб двуядрен процесор и слаба видеокарта от типа на GeForce GTX 460. Практическите тестове показват, че в една такава конфигурация натоварването и на централния, и на графичния процесор е много високо – тежките модерни 3D игри успяват да поддържат сериозно заети и двата чипа през 70-90 процента от времето.
Ако заменим видеокартата с един от най-мощните графични адаптери, налични на пазара в момента (GeForce GTX 980), ситуацията се променя. Слабият двуядрен чип продължава да е натоварен на 70 и повече процента, но вече се явява тясно място в системата, защото не успява да натовари в достатъчна степен видеокартата – тя работи на 30-50 процента от капацитета си в една подобна система. При подмяната му с модерен, бърз чип с поне 4 ядра и тактова честота 3-3.5 GHz натоварването на графичния адаптер се увеличава до около 70-90 процента, а на централния процесор се понижава до нива от порядъка на 50-60 процента – каквото би следвало да е и нормалното състояние на нещата.
Накратко: ако централният ви процесор е натоварен на 70 и повече процента, а текущият ви графичен адаптер на 50 процента и по-малко, то вероятно процесорът спъва видеокартата ви и е добре да помислите за подмяната му с нов. Ако ситуацията е с обратен знак, т.е. графичният ви адаптер работи с пълния си капацитет или близо до него (70-80 и повече процента натоварване), а процесорът на около 50 процента или по-малко, то тясното място е по-скоро графичният ви адаптер. Спокойно можете да го замените с по-бърз, без да се притеснявате, че настоящият ви процесор ще го ограничи по някакъв начин.

Author: Драгомир Дончев

Share This Post On

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *