Кой ви следи онлайн?

laptop

Напоследък доста се шуми около темата за така нареченото проследяване на потребителите онлайн и предоставяне на личните им данни на трети страни. Основната причина този въпрос да стане толкова актуален беше появата на Windows 10 през лятото на тази година. Още от момента, в който се заговори за новата версия на операционната система, Microsoft не скриха, че „безплатният“ й характер ще има цена и тя ще е свързана именно с предоставяне данните за активността на потребителите на заинтересовани, външни компании, чийто бизнес е свързан основно с продажба на реклама. Това намерение на софтуерния гигант стана причина за множество критики, на които Microsoft отговориха с PR и бизнес еквивалента на свиване на рамене. Позицията на компанията в общи линии беше „Всички го правят“. Което, разбира се, е безспорен факт, и то от години, макар че до неотдавна въпросните „всички“ рядко го признаваха открито. Ако се вгледате по-внимателно в прословутия „дребен шрифт“ на така наречените „Декларации за права и отговорности” (или „Права за използване“), ще установите, че множество големи компании (не само Microsoft) следят под лупа активността ви онлайн. Нещо повече – вие на практика сте дали доброволно съгласието си за това в момента, в който сте решили да се възползвате от услугите, които те предлагат.

 

GOOGLE

 

google-caught-tracking-safari-users-what-you-need-to-know-982f430daf
Започваме с безспорния шампион и дори пионер в събиране и използване (да се чете продажба) на данни за потребителската активност. Разбира се, официалната позиция на компанията е, че практиките за проследяване и запис на информация са само и единствено с цел осигуряване на по-голяма сигурност и защита. Грубата действителност обаче показва друго – че става дума за бизнес и много пари от така наречената „таргетирана“ реклама. При това говорим за практики, които непрекъснато набират скорост и стават все по-инвазивни. През миналата година например Google тихомълком започнаха да включват имената и снимките на потребителите си в реклами на различни продукти – разбира се, без изобщо да искат съгласието им или поне да ги уведомяват за това. Нещо повече, компанията се отказа от модела на добре познатите на всички ни „Бисквитки“ (Cookies), тъй като според Google те не са достатъчно ефикасен метод за проследяване активността на потребителите в необходимите детайли. Вместо това Gmail, Chrome, YouTube и, разбира се, мега популярната им търсачка вече използва друг механизъм за запис на потребителска информация – AdID, или „рекламен идентификатор“ – практика, доста сходна с тази, която Microsoft интегрираха в техния Windows 10.
Всички тези моменти, разбира се, са подробно описани в така наречената „Декларацията за поверителност на Google“. Ето един директен цитат от нея: „Информация, която получаваме при използването на услугите ни от ваша страна. Събираме информация за услугите, които използвате, и по какъв начин правите това – например когато гледате видеоклип в YouTube, посещавате уебсайт, който ползва рекламните ни услуги, или преглеждате и взаимодействате с осигурявани от нас реклами и съдържание.“ Разбира се, тук презумпцията е, че в момента, в който решите да използвате конкретната услуга, вие на практика сте се съгласили с това Google да събира (и респективно да се възползва) от данните за вашата активност. Иначе казано – безплатен обяд няма, а в този случай за компанията вие не сте потребител, а продукт, който бива продаван на истинските потребители на Google – рекламодателите.

 

FACEBOOK

 

facebook-tracking-mouse-cursor

 
И докато Google, а напоследък и Microsoft търпят непрестанни критики за това, че събират лична информация по неявен начин, социалната мрежа на Зукърбърг и компания очакват от вас да им я споделите напълно доброволно. И вие, разбира се, го правите – заедно с 1.44 милиарда други потребители по цялата планета. При това положение не бива да се изненадвате, че днес пазарната стойност на Facebook се оценява на около 40 милиарда долара. В „Декларацията за права и отговорности“ компанията много ясно заявява: „Нашата цел е да предоставяме рекламно и друго търговско или спонсорирано съдържание, което да е ценно за нашите потребители и рекламодатели. За да ни помогнете да направим това, вие се съгласявате със следното:
Вие ни предоставяте разрешение да използваме името, снимката на профила, съдържанието и информацията ви във връзка с търговско, спонсорирано или свързано съдържание (например марка, която харесвате), обслужвано или подобрявано от нас. Това означава например, че разрешавате на фирми или други организации да ни платят, за да покажат вашето име и/или снимка на профила заедно с вашето съдържание или информация, без да получите компенсация за това.“
Преведено на малко по-прост и разбираем език – всеки път когато споделяте лична информация с Facebook, вие позволявате на компанията да я продава на заинтересовани трети лица и да печели от това.

 
FIREFOX

 

Firefox-tells-youre-browsing-privately-Now-with-tracking-protection
Доскоро един от най-популярните безплатни браузъри с отворен код беше наистина безплатен. От началото на тази година обаче Mozilla решиха, че също искат парче от бизнеса с потребителска информация и резултатът беше появата на така наречените Suggested Tiles – на практика вграден алгоритъм за визуализиране на таргетирана реклама. За разлика от изброените по-горе Microsoft, Facebook и Google обаче, Mozilla предлагат (поне засега) доста по-сериозни опции за контрол и ограничаване на информацията, която браузърът да събира и споделя с рекламодатели. В най-новите си версии Firefox включва специална функция за защита срещу проследяване (Tracking Protection), а освен това предлага и опция за забрана на сайтовете да ви проследяват. Тънкият момент тук е, че всяка една от тези похвални възможности е точно това – просто възможност и не е активна по подразбиране. За да активирате опцията, забраняваща проследяването например, трябва първо да влезете в менюто Настройки на браузъра, да я намерите в менюто Сигурност и да я включите, тъй като по подразбиране тя е неактивна.
За да използвате механизма за защита от проследяване пък, е нужно да изберете сърфиране в така наречения „Поверителен прозорец“ (Private Browsing), понеже тя не работи в обичайния режим за зареждане на страници.

 
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Както сами се убедихте – днес проследяването на потребителската активност и споделянето й с трети лица (рекламодатели) е не просто масова практика, а ежедневна реалност. Много специалисти по онлайн сигурността я наричат „необходимо зло“ и това не е далеч от истината. В крайна сметка предоставянето на услуги като електронна поща (Gmail), видео споделяне (YouTube), офис апликации (Googe Docs) и други струва немалка сума пари. За да се възползвате от тях „безплатно“, вие все пак трябва да предоставите нещо в замяна на компаниите, които ви ги предлагат. Още повече непознаването на действителното състояние на нещата не е оправдание – вие трябва да сте наясно с фактите, описани в декларациите за поверителност на компаниите. В крайна сметка опазването на вашите лични данни, осигуряването на вашата лична сигурност е ваша лична отговорност и ако тя бъде нарушена, не можете да се сърдите на Google, Facebook или Microsoft. Тяхната теза е ясна: „Всички го правят, предупредени сте!“

Author: Драгомир Дончев

Share This Post On

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *