Какви са разликите между Intel Core i3, i5 и i7 процесорите?

INTEL_CORE_i5_Rotate_Badge_02

Когато през 2010 Intel въведоха търговските наименования Core i3, i5 и i7 за масовите си компютърни чипове, това обърка доста хора. Разбира се, крайната цел на компанията беше съвършено различна – с това разграничение между фамилиите процесори тя се опита да предложи лесен и бърз начин за идентификация на модели от ниско, средно и високо ниво. Идеята на Intel беше до потребителите да достигне следното послание: „Процесор Core i7 е по-добър от Core i5, който пък е по-добър от Core i3.”
За съжаление това не даваше отговор на въпроса, точно с какво е по-добър, какви са разликите. А за да станат нещата още по-объркващи, през следващите няколко години Intel пуснаха на пазара редица нови генерации процесори, базирани на различни архитектури: Sandy и Ivy Bridge, Haswell, Broadwell, Skylake. Въпреки използването на по-нови технологии за производство обаче търговските наименования Core i3, i5 и i7 останаха непроменени. Причината за това до голяма степен беше свързана с факта, че фундаменталните различия между тях останаха същите: i3 чиповете бяха ориентирани към компютърните системи от базов клас, i5 за масовите (мейнстрийм) модели, а i7 за най-мощните геймърски РС-та или машини за фото/видеоредакция. В това импровизирано ръководство ще ви обясним какви точно са мотивите на Intel за това сегментиране.
КЛЮЧОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

 

Intel Core i7 Processor On Blue Background
Ще започнем с разсейването на една доста популярна заблуда – наименованията i3, i5 и i7 не са свързани с броя ядра, които притежава въпросният процесор. Цифрите са избрани повече или по-малко произволно от Intel, а всички техни масово предлагани чипове всъщност разполагат с две до четири ядра. Само някои супер елитни десктоп модели могат да се похвалят с повече. Основните различия между трите фамилии се коренят в друго – поддръжката на няколко ключови фирмени технологии – поотделно или в комбинация помежду им.
Те са следните:
Hyper Threading
В зората на микропроцесорната технология всички процесори разполагаха с едно ядро, което можеше да изпълнява само един набор инструкции (thread/нишка). Стремежът към подобряване ефикасността на изчислителните операции обаче доведе първо до увеличаване броя на физическите ядра на процесорите (две, четири, а напоследък и повече). Така паралелно те можеха да работят с повече на брой „нишки“ и да извършват по-голям обем от работа за единица време. Следващата логична стъпка за Intel беше допълнителна оптимизация на процеса. Така се роди технологията Hyper-Threading, позволяваща на едно физическо ядро да борави с повече от един набор инструкции (нишка). Благодарение на нея процесор с две ядра може да обработва две нишки едновременно и (поне на теория) да работи като четириядрен чип. Иначе казано, можете да разглеждате един двуядрен чип с Hyper-Threading поддръжка като процесор с четири (макар и виртуални) ядра.
Turbo Boost

До не толкова отдавна масовите микропроцесори работеха с фиксирана тактова честота. С други думи техният вътрешен часовник, отчитащ циклите за обработка на данни, „тиктакаше“ с конкретна, постоянна скорост, зададена от производителя. Единственият начин за промяна на тази скорост носеше сложното наименование „овърклок“, изискваше специализирани познания и носеше немалък риск от непоправимо увреждане на процесора.
Днес нещата вече стоят по много по-различен начин. Почти всеки модерен процесор (особено моделите, предназначени за мобилни компютри) работи с променлива тактова честота (скорост), варираща в зависимост от степента на натоварване. По този начин се постига изключително висока енергоефективност, осигурява се по-дълъг живот на батерията, а и на самия процесор в частност.
Размер на локалния буфер
Всеки съвременен микропроцесор, без значение от каква марка и модел е той, оперира с данни. Много от извършваните операции са рутинни, т.е. при тях се използват отново и отново едни и същи поредици от данни. За да се ускори работата на процесора, те се съхраняват в специален високоскоростен буфер. Така при поискване от процесора те са на разположение практически незабавно и не се налага да бъдат прочитани отново и отново от дисковото устройство на компютъра или неговата оперативна памет.
При различните процесори размерът на този локален буфер варира в относително широки граници. При по-ниския клас модели той е от порядъка на 3-4 MB. При чиповете от висок клас достига до 6-8 МВ. По принцип колкото е по-голям локалният буфер (наричан още кеш памет), толкова по-ефективно работи съответният процесор. Това „правило“ обаче не важи универсално за всички видове приложения. Програмите за фото- и видеоредакция например охотно се възползват от по-голямото количество процесорна кеш памет. Тъй като принципът им на работа включва многократно използване на идентични инструкции (поредици от данни), по-големият буфер се отразява благотворно върху производителността им.
При повечето масови задачи обаче – сърфиране в уеб, работа с офис приложения, електронна поща и други, размерът на локалния буфер оказва доста по-скромно, често дори пренебрежимо малко влияние.

ВИДОВЕТЕ INTEL ПРОЦЕСОРИ НАКРАТКО

 

Intel_i3_Logo
След като разгледахме основните, ключови разлики между трите класа Intel процесори, ето и малко по-подробна характеристика на всеки от тях.
Intel Core i3

 

Core-i3
Подходящ за: ежедневна работа с компютър. Осигурява плавно и бързо изпълнение на задачи, свързани със сърфиране в интернет, гледане на поточно видео с HD качество (от услуги за видео споделяне като YouTube или онлайн канали като Netflix); работа с офис приложения.
Кратка характеристика: Най-достъпният клас Intel процесори. Предлагат до две физически ядра и Hyper-Threading технология за виртуална многонишковост. Не поддържат Turbo Boost, но енергийната им консумация е относително скромна и затова лаптопите, които ги използват, обикновено могат да се похвалят с отличен живот на батерията.
Intel Core i5

 

i5
Подходящ за: Интензивна работа с няколко приложения едновременно (мултитаскинг), обработка на дигитални снимки и видео в домашни условия, мейнстриийм гейминг (масови игри).
Кратка характеристика: Процесори, предназначени за лаптопи от среден клас.  Предлагат между две и четири физически ядра, но без поддръжка на Hyper-Threading. За сметка на това разполагат с Turbo Boost функция за повишаване на тактовата честота при по-интензивно натоварване.
Intel Core i7

 

intel_1
Подходящ за: Тежки приложения за видеообработка (редакция на видео с висока и ултрависока 4К резолюция), интензивен гейминг (най-модерните, 3D заглавия), 3D моделиране.
Кратка характеристика: Най-високият клас чипове, които компанията предлага. Разполагат с между две и четири ядра плюс поддръжка на технологиите Hyper-Threading и Turbo Boost.

Author: Драгомир Дончев

Share This Post On

2 коментара

  1. @2015г.: Странно, този i3 като че ли се е сдобил с TurboBoost 2.0 или има грешка на тази страница: http://ark.intel.com/products/89063/Intel-Core-i3-6100H-Processor-3M-Cache-2_70-GHz
    Отсъствието на Max Turbo параметър може или да означава че „технологията“ си я има, но тя не повишава честотата над номиналната или да потвърждава, че има грешка в страницата…
    Междувременно, сякаш за да се увеличи объркването, има едни Pentium GXXXX процесори, едни нови „Celeron“ процесори по 14нм технология и едни нови „Atom“ процесори с VT-X виртуализация, Out-of order & branch prediction блокове и 4 ядра…

  2. Привет!
    Да, явно е някакъв странен пропуск от страна на Intel, тъй като във всички други източници е ясно отбелязано, че въпросния Core i3-6100H не поддържа Turbo Boost – както и всички останали i3 чипове.

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *