Кратко ръководство за портовете на вашия лаптоп

Cover

 

Когато четат ревю за определен модел лаптоп или просто разглеждат листа със спецификациите му, повечето потребители обикновено прескачат секцията, в която са описани неговите интерфейсни опции. Това до някъде е разбираемо по две причини. Първо въпросният списък често е доста дълъг и скучен и второ за по-голяма част хората звучи сякаш е написан на китайски.
Безспорен факт е, че комуникационните възможности, които днес предлага един модерен лаптоп, представляват изключително сложна плетеница от мистериозни цифрово – буквени индекси, разнообразни портове и конектори с различна форма, цветово кодиране, размер и вид.
Само USB, който е един от най-популярните, съвременни стандарти за свързване на периферия съществува в половин дузина различни версии, които се различават както по размер вид и форма на съответния порт, така и по възможности, максимално поддържани скорости на трансфер и дори по цвят.
Пренебрегването на един толкова ключов елемент от характеристиките на всеки преносим компютър обаче никак не е добра идея. За разлика от настолните РС, лаптопите предлагат значително по-скромни възможности за ъпгрейд и разширение. Поради тази причина често единственият начин да увеличите функционалността на вашия преносим компютър е чрез използване на някой от наличните му интерфейсни портове.

 

computer-io-port-list
Например прибавянето на втори твърд диск в едно настолно РС е лесно – отваряте кутията, включвате диска към някой от многобройните SATA портове на дънната платка и готово – вече разполагате с допълнително пространство за съхранение на информация. При мобилните компютри нещата не стоят по този начин – шаситата на много от тях просто не предвиждат гнездо за монтаж на допълнителен диск и за да увеличите капацитета им за запис на данни трябва да разчитате на външен твърд диск, USB флаш памет или мемори карта. Ако при покупката на лаптопа обаче сте прочели „по диагонал“ списъка с интерфейсните му опции, спокойно може да се окаже, че той разполага с твърде малко или с недостатъчно бързи USB портове и това ще ограничи възможностите за разширяване на дисковия му капацитет.
За да ви спестим подобни главоболия за в бъдеще, а и в опит да внесем малко повече яснота по този въпрос, сме ви подготвили кратко, визуално ръководство за най-често срещаните интерфейсни опции, които ще откриете по корпуса на един съвременен лаптоп.

 

 

 

USB

 

USB
Започваме от вероятно най-популярния, съвременен комуникационен стандарт – Universal Serial Bus или „Универсалната серийна шина“ е разработен още в края на миналия век, като целта му да улесни максимално комуникацията и свързването между едно РС и различните периферни устройства.
За близо четвърт вековното си присъствие на пазара, USB преживя редица трансформации, но в света на съвременните лаптопи най-често ще срещнете две от тях – версии 2.0 и 3.0.
По отношение на формата и размерите си те са абсолютно идентични – плоски, правоъгълни портове с ясно различима пластмасова пластина в средата. Нейният цвят обаче е важен, понеже ще ви подскаже от какъв точно вид е съответния USB конектор. При по-старата (и по-бавна) версия 2.0 цвета на пластмасовата пластина е бял или черен. При по-новата и по-бърза 3.0 – син.

 

usbc-connector-explained-150310b
При най-модерните модели лаптопи можете да срещнете и още две разновидности на цветово кодиране. Светлосинята индикира най-новата (с най-висок пропускателен капацитет) ревизия на стандарта – 3.1. Ако пластината на USB порта е жълта или червена, това означава, че той поддържа така наречената “Sleep and Charge” функция т.е. през него можете да зареждате външни устройства (смартфони, таблети и други) дори когато лаптопа е изключен или поставен в „спящ“ режим.
В недалечно бъдеще все по-често ще срещате и още една разновидност на стандарта USB. Тя се различава доста сериозно от двете доминиращи в момента версии както по форма на интерфейсния порт, така и по отношение на възможности. Става дума за най-новата Type-C ревизия на USB, за която можете да прочетете подробно в текста ни по темата.

 

 

FIREWIRE

 

firewireConnections
Стандарт, разработен от Apple, за да осигури високоскоростна връзка между РС и различни периферни устройства. FireWire се появява горе долу по същото време когато на пазара дебютира и USB и до неотдавна предлагаше по-високи скорости за пренос на данни. С версия 3.0 на USB обаче това се промени и напоследък дори най-отявлените поддръжници на този стандарт са на път да се откажат от него.
Ако лаптопът ви не разполага с подобен интерфейс това не е особен проблем – първо кръгът от периферни устройства, които го поддържат е сравнително скромен и става все по-малък с нарастване популярността на USB – обикновено става дума за различни модели видео камери и по-стари фотоапарати.

 

FireWire
Второ при нужда лесно можете да добавите опция за FireWire свързване към вашия лаптоп, посредством сравнително евтин преходник от USB към FireWire.
При всички случаи обаче този стандарт е на път да остане в историята, така че приемете споменаването му като сведение за обща информация.
THUNDERBOLT

 

mon
Стандарт, разработен от Intel и първоначално станал известен с кодовото си наименование Light Peak. Когато беше анонсиран за пръв път през 2009, Thunderbolt изглеждаше като технология способна измести USB. Интерфейса предлагаше върхова скорост за трансфер на данни от порядъка на 10 Gbit/s (почти два пъти по-висока от тази на USB 3.0),  използваше модерна, влакнеста оптика като трасе за пренос на информация и предлагаше опция за предаване на видео сигнал.
Това обаче го правеше значително по-скъп от USB и го лишаваше от възможност за пренос на енергия т.е. Thunderbolt кабелите и портовете не можеха да се използват за зареждане на периферни устройства. В последствие Intel предложиха редица доработки на технологията и успяха да постигната същите високи скорости на трансфер, но през трасе от класически, медни проводници, благодарение на които Thunderbolt се сдоби и с възможности за пренос на електричество, при това с мощност до 10 вата – двукратно повече от конкурента си USB 3.0.

 

usbthunderbolt
Междувременно обаче компаниите част от USB Implementers Forum – организацията, поддържаща и развиваща USB стандарта излезе с две изключително перспективни, усъвършенствани негови версии: USB 3.1 и USB Power Delivery. Едната от тях ще предложи значително по-висока скорост за пренос на информация – до 10 Gbit/s, а другата опция за предаване на електрически заряд с мощност до 100 вата.
Нещо повече – благодарение на новият Type-C конектор USB ще може да комбинира функциите на тези две ревизии в едно т.е. да предложи бързина на трансфер (в това число и на видео сигнал) плюс възможности за зареждане през един кабел и един универсален порт.
Това не вещае особено благоприятно бъдеще за Тhunderbolt стандарта, който и до днес се радва на меко казано ограничена поддръжка от страна на РС производителите и то само в продукти от най-висок клас, тъй като имплементирането му все още е доста по-скъпо от масовия USB формат.
eSATA

 

eSata 1
На практика разновидност на масово възприетия SATA комуникационен стандарт за свързване на дискови устройства, преработен така, че да позволява включване на периферия. На практика предлага същите върхови скорости за трансфер на данни, както и използваните във всички модерни дънни платки SATA портове – до 6Gbit/s, но за съжаление не осигурява възможности за пренос на енергия. С други думи ако свържете външно дисково устройство към eSATA конектор, ще трябва да му осигурите допълнително захранване от страничен източник (например USB), а не от самия порт. Това прави използването на eSATA доста непрактично особено що се отнася до преносими компютри. Съществува и по-съвременна ревизия на стандарта (eSATAp или Power eSATA), при която е предвидено осигуряване на захранване от порта така, че ако възнамерявате да използвате външно дисково устройство, базирано на eSATA стандарта, добре е внимателно да се запознаете с точния вид на портовете, които предлага съответния модел лаптоп.

 

esatap
Друга слабост на eSATA е свързана с дължината на използвания комуникационен кабел – тъй като е разработен за свързване на вътрешни устройства, стандарта не предвижда предаване на сигнал на големи разстояния. Всички изброени до момента интерфейсни портове – USB, FireWire, Thunderbolt, eSATA, са известни още като „комуникационни“ т.е. предназначението им е свързано основно с пренос на данни и/или електрическо захранване. Друга голяма група са така наречените „видео портове“, разработени така, че да предават цифров или аналогов видео сигнал.

 

 

VGA

 

VGA Port 1
Исторически най-старият, VGA (Video Graphics Array) е видео стандарт с аналогов изходен видеосигнал. Разработен още в далечната 1987 г. от IBM, присъствието му дори в най-модерните лаптопи от последно поколение е своеобразна, високо технологична мистерия.
Шегата настрана – причините преносимия ви компютър все още да разполага с VGA са общо взето две. Едната от тях е, че понеже говорим за стандарт с близо 30 годишна история, имплементирането му в една съвременен лаптоп е изключително евтино и на практика не оскъпява модела.

 

VGA Port

В същото време обаче наличието на VGA букса му осигурява обратна съвместимост с доста голям спектър от аналогови устройства – от TV панели, през компютърни монитори до мултимедийни проектори. Една значима част от тях изобщо не разполагат с опции за визуализиране на цифров видео сигнал, и свързването на лаптопа ви към тях е възможно единствено през VGA.
DVI

 

DVI
Някой шеговито наричат DVI „дядото на модерните цифрови видео връзки“. Стандарта е разработен в края на 90-те години на миналия век, но се налага масово в периода 2002 – 2003 година. Въпреки наличието на редица по-модерни алтернативи за пренос на цифров видео сигнал, DVI все още упорито отказва да се оттегли в заслужена пенсия.

 

DVI 1
Една интересна (и понякога доста ценна) особеност на DVI е, че като наследник нa VGA, той предлага обратна съвместимост с по-стария стандарт т.е. предлага опция за пренос и на аналогов видео сигнал. Благодарение на тази си „двойствена“ природа DVI може да се окаже изключително полезен, тъй като позволява лесно свързване както на цифрови така и на аналогови дисплеи с помощта на изключително евтини преходници – например DVI – към – VGA или DVI – към HDMI.
DISPLAYPORT

 

DisplayPort 1
Създаден през първото десетилетие на новия век, DisplayPort трябваше да замени VGA и DVI като изцяло цифров стандарт за пренос на видео сигнал. Разликата с другият му, изцяло дигитален конкурент – HDMI е, че DisplayPort беше предназначен ексклузивно за използване с компютърни дисплеи от ново поколение. Стандартът притежава редица предимства пред остарелите VGA и DVI – върхова скорост за пренос на данни от 18 Gbit/s, поддръжка на до четири 1080р дисплея едновременно и опция за използване с кабели дълги от 3 до 15 метра в зависимост от това дали се използват класически медни проводници, или фибро-оптични влакна.

 

DisplayPort
Проблемът с DisplayPort e, че неговата тясна специализация не помогна особено много за популярността му извън света на персоналните компютри. Тъй като огромна част от комерсиалните TV панели от ново и най-ново поколение заложиха на HDMI, в крайна сметка днес той е по-разпространен от DisplayPort – особено що се отнася до лаптоп пазара. Все пак ако мобилното ви РС разполага с подобен видео изход, той вероятно ще е в неговата мини версия (Mini DisplayPort).

 

 

HDMI

 

HDMI
High Definition Multimedia Interface или HDMI за пръв път се появи през 2003 и бързо си спечели популярност особено в средите на домашната мултимедия. Причината? Става дума за стандарт проектиран да пренася едновременно аудио и видео сигнал по едно и също трасе – изключително удобство за любителите на мултимедията, които не желаят дома им да заприлича на кълбо от разнообразни кабели.

 

HDMI 1
От тази гледна точка HDMI не е проектиран с идея за използване в компютърния свят, но масовото му разпространение в сферата на домашната аудио – видео техника бързо го наложи като всеобщ стандарт. В интерес на чисто техническите факти, DisplayPort притежава същите, а в някои отношения и по-сериозни плюсове, както и HDMI, но напоследък прогресивно губи битката за масовия потребителски пазар. Просто HDMI изглежда по-привлекателен от гледна точка на средностатистическия потребител – той е евтин за имплементиране, лесен за използване и изключително подходящ за вграждане в тънки и леки преносими системи, каквито са на практика всички съвременни лаптопи.

 

 

ДРУГИ ПОРТОВЕ
Порт за кабелна мрежа (Ethernet, RJ-45, LAN)

 

Ethernet
Въпреки, че днес на пазара трудно ще намерите преносим компютър без опция за безжично свързване, все пак една голяма група потребители (особено в света на бизнеса) се нуждаят и съответно изискват наличие и на възможности за комуникация и с наземна кабелна мрежа.

 

Ethernet 1
Точно по тази причина ще откриете подобни портове и в по-голяма част от лаптопите с класически дизайн. Нещо повече – много ултрабук модели и хибриди от нова генерация предлагат специални преходници, за да осигурят съвместимост с този стандарт – ZenBook UX303LN от Asus например се предлага с преходник от USB към RJ-45 (Ethernet) порт в комплекта.

 

 

ЧЕТЕЦ ЗА ФЛАШ ПАМЕТ КАРТИ

 

Card reader 1
Днес изключително широк спектър от външни устройства – като започнем от дигитални видео камери и фотоапарати и стигнем до смартфони, таблети и портативни гейм конзоли използват като основен носител за запис на информация мемори карти с различен стандарт. Присъствието на вграден четец за тях в много съвременни лаптопи е логично следствие от тази популярност.

 

Card redader

 

Наличието на подобен слот е безспорно удобство, спестяващо ви покупката на отделно такова устройство (четец), което освен това би заемало един допълнителен комуникационен порт (най-често USB) във вашата мобилна система. Освен това повечето четци, вградени в лаптопите от последна генерация са доста гъвкави и предлагат поддръжка на до 8 различни стандарта за флаш памет.

 

 

АУДИО ВХОД / ИЗХОД

 

AUdio
Обикновено съвременните лаптопи разполагат с поне един такъв конектор. Най-често става дума за 3.5 мм жак, позволяващ включване на слушалки с микрофон т.е. две аудио линии (вход/изход).

Author: Драгомир Дончев

Share This Post On

3 коментара

  1. Mного полезна информация. Благодаря Ви! Ще следя и по-нататък статиите Ви, ако публикувате такива!

  2. А има ли начин да гледам кабелната си телевизия (на М-тел, комбинирана е с интернет през рутер, но в него влизат множество такива връзки-букси) както мога да ползвам интернет, включвайки кабела към лаптопа? Има ли такъв порт за кабелна телевизия?

  3. Благодаря за подробната и много ясно и нагледно представена информация! Беше много полезна за мен! Ще следя Вашите статии с интерес.

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *