Извлечете максималното от вашето SSD – кратко ръководство за експлоатация.

url

За многобройните плюсове на така наречените твърдотелни (SSD) устройства сме говорили неведнъж. Истината е, че днес няма друг РС ъпгрейд, освен прехода от класически, магнитен, към SSD диск, който да ускори лаптопа ви до степен, в която да усетите разликата видимо, така да се каже „с просто око“ т.е. без помощта на специализирани тестове. Говорим за мигновено стартиране на операционната ви система, приложения, които се зареждат светкавично – в това число и супер-тежки гейм заглавия и графични програми като Adobe Photoshop, свърхскоростен файлов трансфер.

Може да ви се стори невероятно, но прираста в бързодействие от HDD към SSD е толкова значим, че в някои отношения ще ускори компютъра ви повече, отколкото прибавянето на графичен адаптер от най-висок клас от типа на Nvidia Titan (с цена над 2000 лв).

И въпреки това все още доста потребители се притесняват да направят тази изключително полезна стъпка. Те разбира се имат своите разумни основания, коренящи се в някои все още не отстранени слабости на SSD технологията.
С внимателно планиране, малко отделено време и усилия обаче те могат да бъдат лесно неутрализирани. Ето как.
РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ

 

SSD_RAID_Notebook_1
Не е тайна, че за да получите максималното от едно SSD устройство, то трябва да бъде конфигурирано като системен диск. Иначе казано – върху него да бъде инсталирана операционната система и компютъра ви да бъде настроен така, че да зарежда именно от него.
При работата си Windows (а и всяка друга операционна среда) извършва изключително много на брой обръщения към системния диск. Благодарение на високата си скорост, едно SSD устройство може да съкрати неколкократно времето за тези обръщения и да ускори общата производителност на системата ви в пъти.
За съжаление светкавичното бързодействие на този клас дискове все още идва на твърде висока цена за гигабайт пространство. В резултат повечето масови потребители получават устройство с много висока скорост и сравнително ограничен (по съвременните стандарти) обем – често в рамките на 120 до 250 GB.
 
И за да станат нещата още по-сложни – производителността на едно SSD прогресивно намалява със запълване на обема му. Това се дължи на специфичните особености на технологията за запис и съхранение на информацията, която този вид дискове използват. Поради тази причина, за да получите максимума, на което е способно вашето SSD добре е поне 30-40 процента от капацитета му да е незает.
Повечето операционни системи обаче и особено Windows обожават да записват всичко каквото им хрумне върху системния дял от диска, върху който са инсталирани. В резултат, ако оставите операционната система сама да преценява къде да записва файлове и да инсталира приложения няма да мине много време преди да получите предупреждение за липса на свободното пространство върху системния ви диск.

За това е добре върху SSD устройството да инсталирате единствено операционната система (Windows) и няколко критични приложения, с които работите ежедневно – да речем Microsoft Office, Adobe Photoshop, Skype, антивирусен софтуер. Естествено възниква въпроса: „А къде отива всичко останало, от което се нуждаете?“.

Една възможна опция е добавяне на допълнителен, класически твърд диск към вашия лаптоп. Доста съвременни модели позволяват такава възможност, благодарение на предвидените от производителите им специални слотове за разширение. Това е идеалното решение за некритични програми и файлове, които са обемисти, но не се нуждаят непременно от върховите скорости на трансфер, осигурявани от едно SSD. Тук говорим за неща като музикална колекция от MP3 файлове, албуми с цифрови фотографии, филми в дигитален формат.
Ако сте запален геймър, в тази категория попадат и повечето игрални заглавия. По принцип едно разумно решение тук е да инсталирате върху SSD диска си само видео играта, с която се забавлявате в момента, а останалата част от гейминг колекцията ви да остане върху допълнителният, магнитен твърд диск.

Какво се случва, обаче ако лаптопа ви не предлага опция за инсталиране на втори твърд диск? В такъв случай можете да запишете некритичните си файлове и приложения върху външен твърд диск. Съвета ни е по възможност да се спрете на модел базиран на USB 3.0 стандарта, който понастоящем предлага най-високи скорости на файлов трансфер.
Понякога обаче добавяне на обемист, външен диск не е практично решение. В такива случаи можете да използвате USB флаш памет. Днес на пазара се предлагат модели с впечатляващ обем и супер-компактни размери, които са толкова малки и дискретни, че поставени в някой от USB портовете на лаптопа ви няма да нарушат профила му.
Разбира се прехвърлянето на част от информацията върху външен носител има определени неудобства, понеже означава винаги да го носите със себе си. Забравите ли USB флаш паметта, или външния си диск у дома, забравяте вкъщи и всичко записано върху тях.

 

 

 

ПРЕХВЪРЛЕТЕ ИЗЛИШНОТО

 

DTMicro-laptop-1
След като уточнихме какви са плюсовете и минусите от съхраняване на файлове и програми върху SSD и допълнителен диск, няколко думи и за това как да осъществите всичко това на практика.
Разбира се най-лесният и бърз начин е още по време на инсталация да насочите съответното приложение към алтернативен диск, вместо към локацията по подразбиране (най-често папката Program files върху системния ви дял). Как обаче да преместите вече инсталирани програми, без да се налага да губите ценно време за преинсталирането им?
Някои приложения като например Steam – клиентът управляващ библиотеката от игрални заглавия, разпространявани през едноименната дигитална услуга на Valve, предлага лесен и бърз метод за тази цел. Той включва опция за преместване на всички инсталирани игри с няколко клика на мишката.
За целта отворете менюто с настройки (Settings) на агента, намерете секцията Downloads (Сваляния), щракнете върху бутона „Папки на Steam библиотеката“ и задайте нова локация, вместо тази по подразбиране върху системния дял. Steam агента сам ще поеме останалата част от работата и ще премести всички свалени и инсталирани игри на новото място, което сте му посочили.

За съжаление не всички инсталирани програми могат да бъдат преместени толкова лесно. Ако просто копирате папките им върху нов дял или диск, те ще спрат да работят коректно. За щастие Windows има решение за този проблем – така наречените „символични линкове“ или „symlinks”. Те се създават с помощта на специална, системна команда, а целта им е да „заблудят“ Windows че дадена програма е инсталирана на определен дял, когато тя всъщност се намира на съвсем друг.

Да речем, че имате програма инсталирана в папка C:\Program. Преместете я върху нов диск в папка със същото име: D:\Program. За да създадете символична връзка между двете папки ще ви е необходима командата mklink. Тя се изпълнява в прозорец с команден ред – можете да го извикате, като натиснете клавиша Win а след това да напишете cmd.
В нашия конкретен пример, формата на командата трябва да е следния:

mklink /d C:\Program D:\Program

След изпълнението й, Windows вече ще разполага със символична връзка между двете папки. Така макар програмата да се намира на дял D: , операционната система ще смята, че тя е разположена върху дял C:.

 

 

 

ПРЕМЕСТВАНЕ НА СИСТЕМНИТЕ ПАПКИ

 

SSD-Aufmacher-658x370-4587e2c510742eb3
Както знаете Windows организира всички ваши потребителски файлове в специални папки, обединени под името Библиотеки (Libraries). Те включват видео и музикални файлове, цифрови изображения, документи.
Те лесно могат да бъдат преместени и макар по подразбиране да са разположени върху системния диск, всъщност могат да бъдат записани върху произволен дял – в това число и върху външен носител – USB флаш или външен диск.

Прехвърлянето им е изключително лесна операция. Намерете въпросните папки върху системния дял, където те са създадени по подразбиране по време на инсталацията на Windows. Обикновено те са локализирани в папка C:\User\Зададеното от вас потребителско име. После щракнете с десен клавиш върху папката, която искате да преместите – например Videos, изберете Properties, Location tab и задайте ново място, на което искате тя да бъде преместена. След като потвърдите в C:\User\Потребителско име все още ще виждате папка Videos, но всички файлове които се съдържат в нея всъщност ще бъдат записани върху алтернативния дял, който сте посочили. Със същата проста последователност от действия можете да преместите и папките Music, Pictures, Documents и Downloads.

 

 

 

ПАЗЕТЕ ЧИСТОТА!

 

corsair_force_series_3_uk_03
Прехвърлянето на некритични файлове и приложения е чудесна първа стъпка, но крайно недостатъчна, ако желаете да запазите поне 30-40 процента от капацитета на вашето SSD незает за по-продължително време. След като веднъж започнете да го използвате активно, то скоро ще започне бавно, но сигурно да се запълва с информация – част, от която ненужна. Тук става дума най-вече за временни файлове, генерирани при работа на различни програми, които не винаги се премахват коректно след затварянето им; локалният кеш буфер на вашия уеб браузър; разархивирани инсталационни файлове.

Двете основни, конкурентни компании, произвеждащи и предлагащи графичен хардуер например – AMD и Nvidia редовно предлагат обновени версии на видео драйверите си. Те се свалят и инсталират автоматично, но много потребители не знаят, че преди това те се записват в специална папка върху системния дял – обикновено C:\Nvidia или С:\AMD. С времето обема им може да набъбне значително, тъй като нови версии излизат на практика ежемесечно, а всяка следваща е с размер от неколкостотин мегабайта.
За това ви препоръчваме периодично да преглеждате системния дял на вашето SSD и да изтривате съдържанието на посочените две папки.

Що се отнася до останалите причинители на „дисково замърсяване“ – те лесно могат да бъдат отстранени с помощта на една малка, но много полезна и напълно безплатна програма, за която вече сме споменавали неведнъж – CCleaner. Тя сканира и премахва от диска ви всички ненужни временни и буферни файлове, стари системни библиотеки, неактуални архивни записи на операционната система и други.

Ако след всичко това все пак се окаже че пространството върху SSD диска ви е твърде малко, можете да проверите какво точно го заема с помощта на друг малък и безплатен инструмент: WinDirStat. Той ще ви подскаже кой е виновника за липсващите ви ценни гигабайти.

 

 

 

ОГРАНИЧЕТЕ БРОЯ НА ЗАПИСИТЕ

 

ssd-samsung-840
Освен високата цена на гигабайт, друга причина все още много потребители да са резервирани по отношение на SSD дисковете е фактът, че техният живот е относително ограничен. Технологията, по която са изработени предвижда определен брой цикли на презапис, след което флаш памет чиповете, от които те са изработени се износват и устройството спира да работи. Компаниите, които произвеждат SSD дискове обаче непрекъснато се стараят да удължат активния им живот и напоследък реализират значителен напредък в това отношение. Проведено неотдавна независимо проучване на Tech Report например доказва, че дори бюджетни SSD дискове от нисък клас без проблем осигуряват цикъл на презапис в размер на 1PB т.е. 1 петабайт, равняващ се на 1000 терабайта.
Това е огромен обем от информация и означава поне 4-5 години безпроблемна експлоатация – показател, по който SSD устройствата от настоящо поколение са напълно сравними с класическите твърди дискове, които по принцип имат активен живот до около 6 години.

Въпреки това не е лоша идея да вземете някои предпазни мерки, с които да намалите до минимум процента износване на вашето SSD. По този ще му осигурите дори още по-продължително съществуване.
Например можете да ограничите броя на записите върху него, като просто забраните на някои от програмите си (всички браузъри и приложения като Adobe Photoshop например) да го използват за дисков буфер. За целта просто трябва да влезете в менюто с настройките им и да им посочите алтернативен дял или диск върху който да записват временните си, кеш файлове.
В никакъв случай не дефрагментирайте вашия SSD диск! Това е не само ненужна, но и опасна операция, която може да скъси живота му. Дефрагментирането е остатък от една друга технологична ера и система за файлова организация, която повече разхвърляше, отколкото подреждаше информацията по един твърд диск.
Съвременни алтернативи като NTFS, използвана от всички нови версии на Windows вече организират записите по един диск така, че той да не се нуждае от дефрагментиране (или поне да се нуждае в значително по-малка степен).
В комбинация със SSD технология, осигуряваща неколкократно по-висока скорост на трансфер, дефрагментирането става напълно излишно и дори опасно, тъй като включва многократни цикли на четене и запис, което както вече обяснихме може да съкрати в значителна степен живота на вашия твърдотелен диск.

Author: Драгомир Дончев

Share This Post On

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *