Може ли Linux да замени Windows като платформа за РС игри? Практически експеримент.

Steam-Linux-octubre-en-beta

Неотдавна разгледахме подробно Asus X550JK – серия от изненадващо мощни и практични лаптопи, които обаче се предлагат на изключително атрактивни, достъпни цени.
Като едно от основните им предимства изтъкнахме факта, че X550JK моделите се предлагат без предварително инсталирана операционна система, което ги прави изгодна покупка за потребители желаещи сами да изберат най-подходящата за техните специфични нужди и желания алтернатива – била тя популярния (но платен) Microsoft Windows или някоя от многобройните (и безплатни) Linux дистрибуции. Посочихме също така, че един от основните аргументи, които обичайно натежават в полза на Windows в такива случаи е свързан с видеогейминга. Причината е, че докато за повечето ежедневни задачи – сърфиране в уеб, мултимедийни забавления, офис работа съвременни Linux версии като Mint и Ubuntu са напълно жизнеспособен конкурент на Windows, по отношение на РС игрите нещата не стоят по този начин.

 

 

Не е тайна, че една голяма част (почти 90 процента) от съвременните видео игри предназначени за РС разчитат на програмния интерфейс DirectX, разработен от Microsoft. В същото време преобладаващата част от компютърните системи в световен мащаб работят под управлението на Windows. За това не е чудно, че компаниите в игралната индустрия ориентират продуктите си именно към тази платформа, а не към Linux, която като цяло представлява една доста скромна ниша на пазара.
През последните две години обаче Valve – притежаващи и поддържащи услугата за дигитална дистрибуция на игри Steam, полагат целенасочени старания да разбият (или поне да разклатят) това статукво. Основният инструмент, на който разчитат за осъществяване на тази цел се нарича SteamOS – специално модифицирана версия на Linux, която се предлага безплатно и (логично) е организирана около Steam платформата.

 

steamos

 

На пръв поглед опита за популяризация на Linux като среда за РС гейминг не изглежда като лоша идея. Нещо повече – съдейки по над 1800-те SteamOS/Linux заглавия, предлагани понастоящем в дигиталния магазин на Valve човек би могъл да заключи, че поне част от целите на компанията вече са постигнати. В крайна сметка подобна цифра подсказва, че погледите на разработчиците са привлечени, реалните гейм предложения са налице – в това число елитни, високобюджетни заглавия, а не само нишови, инди проекти и е въпрос на време Windows да започне да губи позиции, като доминираща платформа за РС игри.
Дали обаче това наистина е така? Решихме да проверим на практика. За целта се възползвахме от споменатата в началото на текста възможност за покупка на една нелоша от геймърска гледна точка мобилна машина, като Asus X550JK, върху която да инсталираме операционна система различна от Windows, при това с една основна мисъл на ум: гейминг!
Ето и резултата.

 
STEAMOS

 

steambp
Разбира се първият ни логичен избор беше въпросният SteamOS по две причини. Първо създателите му от Valve твърдят, че е в нейно лице предлагат пълноценна Windows алтернатива, предназначена най-вече и основно за РС видео игри. Второ защото (пак по думите на Valve), SteamOS е така разработена, че да предлага максимално улеснен процес на сваляне, инсталация, конфигуриране и използване за всеки потребител – дори и тези без специализирани познания – нещо което важи в по-малка степен дори за популярни Linux дистрибуции, като Ubuntu и Mint.

Към момента SteamOS е достъпна само в бета версия и може да бъде свалена безплатно от сайта на Valve. Действително от пръв поглед личи, че създателите й са се погрижили да затруднят колкото се може по-малко всеки ентусиаст решил да даде шанс на продукта им. Процеса на инсталиране и първоначална конфигурация например е описан подробно и локализиран на няколко десетки езика, включително и на български.
Самото сваляне и инсталиране не представлява особен проблем и наистина става лесно и бързо. Нужно е просто да разархивирате системните библиотеки върху предварително инсталирана USB флашка, а след това да стартирате компютъра си от нея.
Оттам нататък инсталатора поема нещата и за броени минути имате готова SteamOS машина.
За съжаление още тук се сблъскахме и с първият голям проблем – системата не откри дискретната видео карта на лаптопа (NVIDIA GeForce GTX 850M) и вместо това инсталира драйвери единствено за вграденото в процесора графично решение, което сами разбирате е крайно недостатъчно за комфортна игра.
Разбира се в уеб намерихме различни предложения за решаване на този проблем – например ръчно сваляне и инсталиране на драйвери, но по наша преценка това едва ли би било по силите на потребител без специализирани познания. Все пак става дума за Linux – говорим за работа в терминален прозорец с команден ред, изписване на сложни, текстови команди, разрахивиране и прекомпилиране на библиотеки – все неща, с които човек свикнал да борави със семпъл, разбираем и достъпен графичен интерфейс трудно би се справил.

 

metro_last_light_redux-wide

 

Въпреки това решихме да доведем експеримента си до край и да проверим как ще вървят (макар и само с помощта на вграденото видео ядро) две достъпни за Linux  / SteamOS заглавия – Civilization V и Metro: Last Light Redux.
Очаквано тежкият екшън от първо лице на украинците от 4A Games категорично отказа да стартира – възражението му беше, че на системата не е открит OpenGL 4.0 съвместим графичен ускорител. Тук е мястото да вметнем, че повечето съвременни заглавия, използващи 3D графика разчитат под Linux именно на OpenGL интерфейс, тъй като DirectX е достъпен единствено в Windows среда.
За разлика от Metro, Civilization V не възрази против наличието само на вградена видео карта и все пак стартира – макар и при минимално ниво на настройки. Като цяло под SteamOS играта вървеше прилично и в общи линии гейм преживяването не се различаваше особено много от това с което сме свикнали под Windows.

 

 

Ако трябва да обобщим: впечатленията, които оставя на този етап операционната система на Valve са меко казано смесени – особено що се отнася до мобилна машина Asus X550JK. Очевидно компанията ще трябва да поработи още по отношение на драйверната поддръжка, макар че на този етап сме склонни да приемем, че проблема, на който се натъкнахме е напълно възможно да се дължи на факта, че разполагахме само с бета версия на SteamOS. Можем само да се надяваме, че в окончателният си вариант системата ще се справя доста по-добре с автоматичното разпознаване и конфигуриране на ключови хардуерни компоненти като графични и звукови адаптери. За момента не бихме могли да препоръчаме SteamOS като алтернатива на Windows особено що се отнася до лаптоп конфигурации, които понякога включват някой доста специфични хардуерни модули като адаптери за безжична комуникация например. Намирането на Linux (да не говорим за SteamOS) драйвер за подобни компоненти би било изключително сериозно предизвикателство.

 

 

pic-title-civ5

 

Има и още един сериозен аргумент „против“ SteamOS, що се отнася до евентуалната му роля на достоен Windows заместител. Тук говорим за строго специализирана Linux модификация с доста ограничена функционалност. SteamOS е създадена така, че да ви осигури достъп до Steam, средства за покупка и сваляне на различни гейм заглавия и среда в които да ги играете. Единствената друга опция, която системата предлага е достъп до уеб през вграденият в нея браузър, който също е доста примитивен.
Изпълнението на други задачи извън свързаните с видео гейминга просто не е предвидено. В резултат SteamOS ефикасно превръща компютъра ви в гейм конзола, която обаче не може да се използва за друго освен за игрални забавления.
Все пак, за да не звучим тенденциозно негативно ще завършим с една добра новина. Благодарение на възприетата от Valve търговска политика, няма да ви е необходимо да закупувате различни версии на една и съща игра, ако случайно решите да замените Windows с Linux (или SteamOS).  В случай че притежавате Windows заглавие, когато влезете в Steam библиотеката си под Linux / SteamOS то ще е достъпно за сваляне и инсталиране – стига разбира се да има версия за въпросната платформа.

 

 

UBUNTU

 

steam-for-ubuntu
Тъй като първоначалният ни избор за Linux базирана алтернатива на Windows леко ни разочарова, решихме да продължим експеримента си с една от най-популярните дистрибуции на безплатната ОС – Ubuntu. За разлика от SteamOS тя не само не е в бета версия, а има вече доста продължителна, над 10 годишна история зад гърба си. Освен това тя поначало се лансира от разработчиците си – Canonical Ltd като пълноценен конкурент на вездесъщия Windows – също толкова лесна за инсталиране, конфигуриране и използване.
Свалихме най-новата й достъпна, 14.04.2 LTS версия от официалния сайт на компанията. Записахме я върху USB флашка с помощта на инструмента Universal USB Installer,  а след това настроихме лаптопа да стартира от нея.
Оттам нататък процеса на инсталация е изключително лесен и отново за броени минути имате работеща система, при това заедно с интегриран офис пакет (LibreOffice), браузър (Firefox), мултимедиен плейър и куп други полезни програми – всичко това напълно безплатно.

 

 

Следващата логична стъпка разбира се – сваляне и инсталиране на локалния Steam агент.
Тук обаче Linux експеримента ни за втори път удари на камък. По някаква необяснима причина Steam модула категорично отказа да стартира, обяснявайки това с мистериозна липса на няколко системни библиотеки. След няколкочасово търсене в уеб и безплодни опити за преодоляване на проблема в крайна сметка се предадохме.
Макар външно да изглежда и да се държи (до някъде) като Windows, Ubuntu бързо ни показа, че все пак под повърхността си е доста по-комплексна и не особено приятелски настроена към редовия потребител операционна среда. Въпреки приятния си графичен интерфейс, прехода към Ubuntu най-малкото изисква сериозна промяна на установените навици и метод на работа. Например всяко едно от възможните решения на проблема ни със Steam агента, което открихме в различни дискусионни форуми изискваше изписване на сложни команди в терминален прозорец. Това е задача, която със сигурност би стреснала повечето масови потребители, без задълбочени, технически познания.

 

 

LINUX MINT

 

1
Това беше третият ни (и последен) опит да докажем, че РС гейминга с Linux е също толкова лесно, просто и достъпно начинание както твърдят почитателите и поддръжниците на безплатната операционна система.
Дистрибуцята Mint има едно безспорно предимство пред другите две алтернативи, които изпробвахме – тя позволява стартиране директно от външен носител, без да е необходима инсталация.
За това първо свалихме,  а след това инсталирахме (отново с помощта на Universal USB Installer) най-новата достъпна версия на Mint върху USB флашка, а след това стартирахме тестовата лаптоп система от нея.
Така за броени минути имахме работещ компютър с Linux. Все пак трябва да уточним, че така стартиран (без инсталация) Mint ви предоставя сравнително ограничени възможности за използване. За това и системата твърди, ще ви съобщи, че е достъпна в демо или превю режим.

 

В него например свалянето и инсталацията на Steam агента мина без особени проблеми, както и авторизирането и влизането в мрежата на Valve. След това обаче при опит да инсталираме някакво игрално заглавие се оказа, че Mint не ни разрешава да използваме големият 1TB диск на X550JK. Вместо това ни осигури достъп единствено до носителя, от който е стартирана – в случая USB флашка с относително скромен капацитет.
Разбира се логичната следваща стъпка беше предприемане на пълноценна инсталация, а да можем да използваме Mint в нормален режим. И за трети път експеримента ни се провали, тъй като отново по необясними за нас причини, инсталатора на Mint отказа да завърши до край процеса на копиране върху диска на системата. Неколкократните опити да завършим инсталацията неизменно приключваха с неясно съобщение за грешка, която така и не успяхме да отстраним.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

IMG_9198-Version-21
Какво установи практическият ни експеримент, свързан с търсене на безплатна, Windows алтернатива за РС игри? За момента най-перспективният вариант (не особено изненадващо) се оказва SteamOS дистрибуцията на Valve. Ако компанията се постарае да осигури наистина добра и безпроблемна поддръжка на достатъчно широк спектър от РС хардуер, не е невъзможно в едно недалечно бъдеще повече редови потребители (и геймъри) да се престрашат и да изпробват SteamOS.  Друг е въпроса доколко оправдано би било това предвид на факта, че говорим за една строго специализирана, операционна среда, организирана само и единствено около идеята за гейминг и тясно обвързана с конкретна услуга – Steam.
Не е за подценяване и въпроса с броя и качеството на предлаганите игрални заглавия – макар популярността на Linux да расте напоследък, тя все още е много далеч от определението „масова платформа“. Това ясно личи от все още доста ограниченото предлагане на гейм заглавия, които да я използват.
Що се отнася до други, по-стари и популярни алтернативи като Ubuntu и Mint, те безспорно предлагат много по-голяма и богата функционалност. За съжаление дори и на фона на вече доста богата им история, те все още не оставят в достатъчна степен впечатлението на оперативни среди, настроени приятелски към потребителя особено що се отнася до конфигурация на системните функции, опции за настройка и (донякъде) интерфейс.

 
Разбира се това е мнение, което споделяме най-вече на база на практическия експеримент който описахме, свързан с опит за постигане на конкретни цели с помощта на конкретен модел лаптоп. Съдейки по факта, че и Ubuntu, и Mint, а вече и SteamOS имат своят непрекъснато растящ кръг от запалени почитатели съдим, че вероятно нашият собствен опит не е особено показателен в това отношение.
Точно по тази причина не бихме искали да възприемате този материал като някакъв опит за омаловажаване на Linux или защита нa Windows. И двете алтернативи си имат многобройни плюсове и минуси, а всеки играч сам най-добре може да прецени коя е по-добра за него.
Все пак бихме се радвали, ако споделите вашият собствен опит от подобни експерименти. Особено ако са провокирани и вдъхновени от идеите изложени в този текст.

Author: Драгомир Дончев

Share This Post On

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *