Tо PCMark or not to PCMark. Как да разчитаме резултатите от синтетичните тестове?

Futuremark_logo_white_bg

Спорът „За и против“ така наречените синтетични тестове е стар колкото света. Или поне колкото самите синтетични тестове. Основната идея на която са базирани те е оценка на общата производителност на една компютърна система и на теория това е една наистина чудесна идея. В един идеален свят резултата от подобен тест би могъл да ви даде ясна и което е по-важното реалистична представа за това какво бихте могли да очаквате от едно РС – било то настолно или мобилно в различни практически сценарии – от обработка на документи и уеб сърфиране до работа с мултимедия и гейминг.

За съжаление идеални неща няма и точно по тази причина синтетичните пакети за тест като всяко друго нещо не са съвършени. През годините специално около двете най-популярни и масово използвани днес тестови програми от подобен клас – 3DMark и PCMark на финландците от Futuremark се вихриха поредица от скандали. Те разбира се не бяха по вина на самите Futuremark – причините се кореняха в различни „оптимизации“ на производителите на хардуер (по-специално двамата „вечни“ конкурента на пазара за графични решения AMD/ATI и Nvidia), с които те хитро се възползваха от някои слабости в тестовите процедури и реализираха изкуствено завишени резултати, които обаче след това не се потвърждаваха от практиката.

Това допълнително създаде лоша слава на синтетичните тестове и макар те все още да се радват на популярност, много рядко се използват като единствено мерило за производителността на една компютърна система. Вместо това те често са придружени от по-реалистични алтернативи за измерване на скоростта – най-често актуални игрални заглавия с вградени бенчмарк инструменти за измерване на един от най-важните за всеки геймър показатели – броят кадри за секунда.

В някои случаи обаче, този вид тестове не са приложими от чисто прагматична гледна точка – например когато говорим за бизнес клас РС системи, при които геймърската производителност не е от ключово значение. Причината е, че те създават погрешно впечатление, когато става дума за иначе доста мощни машини като да речем Lenovo Thinkpad X1 Carbon или НР EliteBook 1040, които са ориентирани към съвършено различен кръг потребители – заети, бизнес професионалисти, които не се вълнуват особено дали компютъра им може да „подкара“ новия Battlefield 4 с 60+ кадъра в секунда. Вместо това държат на неща като здравина на конструкцията, надеждна защита на информацията, с която работят и максимален живот на батерията.

 

3DMarkWindows8_ConceptArt

 

Точно в такива случаи на помощ идва синтетиката – тестове като PCMark, които измерват общата производителност на цялата конфигурация, отчитайки например важни моменти като факта, че една компютърна система (понеже е система) работи със скоростта на най-бавният си компонент.
Това обаче води до някой особености що се отнася до правилното разчитане на резултатите, които различни РС системи показват във въпросния тест.

Конкретен пример: пряко сравнение между една чисто геймърска система от висок клас като Lenovo Y50 и споменатия бизнес ултрабук НР EliteBook 1040 може да събуди известно недоумение. Причината е, че резултатите на двете системи са сходни, но едната е базирана на доста мощна, дискретна видео карта (Nvidia GeForce 860M), а другата на вградено графично решение (Intel HD Graphics 4400). С други думи, ако сравним игралната производителност на двете системи, бързо ще стане ясно, че за разлика от Lenovo Y50, EliteBook 1040 не може да предложи задоволително гейм преживяване, а не би и следвало, тъй като в този случай говорим за мобилна машина със съвършено различно предназначение. Модел, чийто ключови характеристики са свързани с максимално дълго време за автономна работа, енерго ефективност, високо ниво на защита и здравина на шасито.

Но тъй като PCMark отчита обща производителност, двете машини получават сходен резултат.
Всъщност теста включва серия от различни задачи, чиято сборна цел е да оценят колкото се може по точно способността на конкретният компютър да се справи в типични, ежедневни сценарии. Конвенционалния вариант на PCMark например има секция за уеб сърфиране, писане (работа с документи), редакция на цифрови изображения, видео чат и мейнстрийм (casual) гейминг.

Всеки от тези под-тестове натоварва различни компоненти от системата по различен начин – графична карта, централен процесор, твърд диск. Накрая сборната производителност на тестваната система се изчислява по специална формула и се формира крайният резултат.

 

PCMark8

 

Ако обаче искате да получите по ясна представа за възможностите на конкретния компютър трябва да направите две неща: първо да разгледате подробната разбивка на резултатите по отделни секции и второ да посетите сайта на Futuremark. Там ще откриете подробен списък с резултатите на стотици хиляди различни РС конфигурации и ще можете да направите детайлно сравнение за това как точно се представя системата, която ви интересува спрямо машини със сходни, по-ниски или по-високи параметри.

И въпреки това – нека повторя в заключение: резултатите от синтетичните тестове в това число и 3DMark/PCMark не бива да се приемат буквално. Те са просто добър ориентир, един от многото инструменти за оценка на производителността на една компютърна система и като такива сами по себе си не бива да им се отдава прекалено голямо значение. Така, че ако ви е нужна подробна, изчерпателна информация, която да ви помогне при избора на една или друга РС конфигурация, най-добре е да проявите  търпение и да прочетете цялото ревю за нея (или най-добре няколко ревюта от различни източници), вместо да превъртате текста до края само за да видите резултатите от синтетичните и други тестове.

Author: Драгомир Дончев

Share This Post On

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *