Максимално добра картина от вашия нов телевизор в седем лесни стъпки

81t-Bb9UtaL._SL1500_

Знаете ли, че почти всички големи компании, произвеждащи и предлагащи телевизори с висока резолюция днес са пословично зле що се отнася до фабричното калибриране и настройка на техните продукти?
Причините за това са много, но най-тривиалната е, че повечето ТВ модели са така настроени по подразбиране, че да изглеждат максимално „добре“ изложени на рафтовете на магазините и шоурумовете. Уви за повечето масови потребители тези „търговски“ настройки означават безумно „напомпана“ яркост, нелепи цветове, свръх-високи стойности на остротата, водещи до видим шум и понижение на детайла. И това е, което получавате „out of the box” т.е. в момента, в който извадите вашият нов ТВ панел от кутията му.
Иначе казано – ако не си „поиграете“ с първоначалните му настройки и заложите на фабричните стойности, никога няма да видите максималното на което той е способен и е твърде възможно да останете разочаровани от качеството на картината, което екрана ще ви предложи.
За щастие с няколко съвсем прости и бързи стъпки можете значително да подобрите положението – ето как точно.

 

 

PENTAX Image
Първа стъпка: използвайте правилната връзка
На гърба на новия си телевизор ще откриете стъписващо изобилие от опции за свързване. Повечето съвременни модели предлагат поне четири или пет способа за свързване към различни аудио-видео източници. Измежду тях само два метода са способни да предложат картина с така нареченото HD (high definition) качество – HDMI и компонентното свързване.
И тъй като вторият от тях всъщност е аналогов, единствено стандарта HDMI е способен да разкрие пълния потенциал на един съвременен телевизор с висока резолюция.
Така, че ако искате максимално качество, използвайте качествен и не прекалено дълъг HDMI кабел, за да го свържете с подходящ източник на HD сигнал – бил той сателитен приемник, Blu-ray плейър, игрална конзола или РС.

 

overscan2-900-90

Втора стъпка: изключете опцията overscan (свръхсканиране)
Някога, в зората на HD ерата, тази функция беше важна от гледна точка на това, че благодарение на нея цялата възможна площ на един панел с висока резолюция се оползотворяваше максимално добре, независимо от разделителната способност на входния сигнал.
Днес, когато 1080р (или Full HD) е на практика индустриален стандарт, използването на свърхсканиране само може да доведе до влошаване качеството на картината. Точно по тази причина едно от първите неща които трябва да направите след като включите новия си телевизор е да деактивирате тази опция.

 

1C5296942-bravia-auto-setting

 

 

Трета стъпка: контраст!
Всеки ТВ експерт ще ви каже, че контраста и по-специално способността на един телевизионен панел да възпроизвежда дълбок, реалистичен черен цвят е ключа към цялостното качество на картината, което той предлага.
За съжаление имено това е една от най-сериозните „ахилесови“ пети на всеки съвременен LCD панел – особено що се отнася до конкурентни технологии, като плазма или OLED.
Точно по тази причина много ТВ производители доставят моделите си със стойности на контраста настроени на максимум по подразбиране. Това може и да е добра идея ако телевизора работи на шанда в магазина, но не и за гледане в домашни условия. С подобни настройки цветовете на картната изглеждат неестествено ярки, бялото – прекалено доминиращо, а привнесения шум от входящия сигнал, който така или иначе е почти неизбежен – излишно преувеличен.
Именно за това ви препоръчваме една от първите стойности за настройка на картината, която да регулирате да е контраста. Обикновено нива между 70 и 80 процента от максималното дават най-добър резултат при LCD панелите, а при плазмените телевизори спокойно можете да слезете и под това ниво.
Много съвременни LCD екрани предлагат и опция наречена „динамичен контраст“. Тя се предполага, че автоматично променя контраста на цялата картина или отделни нейни сегменти в зависимост от съдържанието. Ефекта от действието й обаче рядко е особено „вдъхновяващ“, за това ви препоръчваме да проверите с няколко практически теста как се отразява тя върху качеството на изображението предлагани от вашия конкретен модел телевизор. Пуснете няколко видео откъса или поиграйте игра с и без активирана опция за динамичен контраст, а след това субективно преценете кой от двата варианта ви допада повече.

 

 

Picture 017
Четвърта стъпка: яркост и подсветка
Много от съвременните LCD/LED панели разполагат със специална, светодиодна подсветка, която увеличава яркостта им. Естествено фабричните настройки по подразбиране и тук са прекалено крайни и обикновено са зададени максимални стойности. Благодарение на това в магазина картината изглежда супер-ярка и привлича погледа, но на приглушената светлина в хола ви подобна настройка по-скоро ще дразни и уморява очите ви.
В такива условия за повечето модерни LCD/LED панели стойности между 40 и 50 процента от максималните са значително по-добри. Същото важи и за цялостната настройка на яркостта. Принципа тук е – колкото по-малко, толкова по добре. Ако намалите яркостта на екрана до минимално допустимото за вас ниво ще получите значително по-дълбок и богат, естествено изглеждащ черен цвят, което пък, както вече споменахме е ключа към максимално качественото изображение.
Изключение от това правило е допустимо единствено за плазмените и някой OLED дисплеи, които по подразбиране предлагат по-добро възпроизвеждане на черния цвят.

 

how-to-calibrate-your-tv
Пета стъпка: настройка на цветовете
Разковничето за добрата цветова настройка се нарича „баланс“. Винаги се старайте да подберете стойности, при които цветовете на картината изглеждат живи и наситени, но без да са преувеличени или дразнещо ярки.
Ако телевизора ви разполага с опция за избор на така наречената „цветна температура“, добре е да се придържате към стойности близки до 6500 по Келвин – значително по-подходящи за възпроизвеждане на видео сигнал отколкото по-високите температури, типични за РС мониторите.
Не случайно тук говорим за „балансирани стойности“. Много по-ефикасен подход е да зададете средни стойности на цветовите настройки и да се концентрирате върху контраста и яркостта, отколкото да се опитвате да постигнете максимално качество на цветовъзпроизвеждане единствено с контролите за цвят.

 

 

imac_12_ambient_sensor_macgeneration
Шеста стъпка: изключете сензора за динамично регулиране на яркостта
Днес почти всеки ТВ панел предлаган на пазара разполага с подобна екстра. Според производителите това едновременно подобрява качеството на картината и помага за пестене на енергия, настройвайки автоматично стойностите на яркостта и контраста на екрана в зависимост от осветеността на помещението в което той се използва.
Уви това праща по дяволите всички усилия, които евентуално сте хвърлили за фина настройка именно на контраста и яркостта съобразно вашия вкус и предпочитания.
Точно по тази причина най-добре е да деактивирате тази опция изцяло и да зададете настройките които желаете ръчно.

 

 

Lifestyle
Седма стъпка: разположение
Много често пренебрегван момент, който обаче може да доведе до значително влошаване качеството на картината. Тъй като покритието на много съвременни ТВ панели е гланцово, всяко отражение на външен светлинен източник не само натоварва допълнително очите, но и прави цветовете на екрана да изглеждат бледи и намалява контраста.
За това или изберете телевизор с матово покритие на екрана или обърнете специално внимание при разполагането му в стаята, където възнамерявате да го използвате.
Друг важен момент тук са зрителните ъгли на екрана. Ако става дума за плазмен телевизор проблема е практически несъществуващ, но при LCD панелите (особено тези с по-евтини матрици) – значителен.
Понякога дори отклонение от няколко десетки градуса вляво или вдясно може да доведе до драматичен спад в качеството на картината – понижен контраст и размити, бледи цветове.
За това добре е да подберете максимално добре мястото на което да разположите телевизора така, че екранът му да е централно, на нивото на очите ви.

Author: Драгомир Дончев

Share This Post On

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *