Геймърският лаптоп – факти и митове

ASUS_G1S_Wallpaper_ROG_by_Rakenesh

Да, безспорно любима тема провокираща един от най-честите и по мое лично мнение най-безсмислени спорове, на които можете да попаднете онлайн. Има ли такова нещо като „геймърски” преносим компютър, или това е маркетингов мит съперничещ по популярност с феномени като Йети, Чудовището от Лох Нес или НЛО – все неща, за които всички сме чували, но никой не е виждал.

Обективно погледнато (т.е. извън сферата на едно от любимите занимания на нацията, а именно „да си чешем езиците онлайн”), „дилемата” геймърски лаптоп има две измерения. Едното е чисто теоретично и е въпрос на название. Прощавайте, но коя точно преносима РС система в хай тек историята не е можела да се използва И за гейминг? Дори безумно изглеждащият по съвременните стандарти Osborne1, произведен в далечната 1981 година е можел без особени проблеми да стартира приложения, като Hamurabi, Lunar Lander и Colossal Cave Adventure – все легендарни гейм класики, работещи под вече отдавна забравената днес операционна система СР/М.

Osborne_1_open

Така, че ако някой настоява в опитите си да ви убеди, че такова нещо като „геймърски лаптоп” не съществува, помолете го по-честичко да използва Google по предназначение или поне да специфицира теорията си. В такъв случай тя вероятно по-скоро би се свела до „такова нещо като мобилен компютър способен да осигури сходна или по-висока производителност с тази на настолна машина с аналогични параметри в най-актуалните, съвременни игрални заглавия, запазвайки при това портативния си формат не съществува”.
Звучи доста по различно, формулирано по този начин нали?

И пак не отговаря съвсем на истината и тук стигаме до прагматичния аспект на „дилемата” на геймърският лаптоп. Защото от тази гледна точка тя се свежда основно до въпроса: „Може ли преносим компютър да осигури комфортно игрално преживяване, дори и ако става дума за най-тежките, възможни актуални видео игри?”
И тук вече отговорът е „Твърдо да, но при спазването на някой определени условия”.

Първи закон на мобилния геймър: „Простирай се според чергата си!”
Една от най-важните първи стъпки към това да си осигурите много приятни игрални часове в компанията на верния си лаптоп е да сте наясно с неговите ограничения.
Да, такова нещо като „пълно щастие” не съществува и това е аксиома известна на всеки разумен, прагматичен човек. Портативността т.е. приемливите габарити и тегло неизменно са свързани (все още) с някои компромиси, които обаче не е задължително да излизат извън определени граници.

crysis-3-gameplay-136

Нека ги очертая набързо. Главното и най-важно условие, за осигуряване на комфортен гейминг, вашата ключова цел номер едно, която следва да ви ръководи в избора ви, ако смятате, да използвате лаптопа си за игри се заключава в тези три букви: FPS. Не, не става дума за first person shooter (екшън от първо лице), макар че именно този жанр заглавия ще са сред основните критерии, с които да оцените пригодността на всяка една лаптоп конфигурация от игрална гледна точка.
Зад това съкращение се крие друг показател, а именно frames per second – брой кадри за секунда.

Защо той е толкова важен ли? Обяснявам.
Игрите, излишно е да казвам са доста динамична медия. За да реализират максимално добре основната си цел, а именно да забавляват те първо и преди всичко трябва да създават убедителна, реалистична илюзия за движение, за нещо ставащо на екрана. От чисто научна гледна точка човешката визуална система може да проследи и различи между 10 и 12 бързо движещи се изображения като отделни, индивидуални картини. С други думи над тази магическа граница бързо сменящи се пред погледа ви кадри се възприемат като един, единствен образ т.е. създава се илюзия за движение, реализирана с помощта на иначе статични кадри.
За пръв път масово това се използва в киното, като ранните, неми филми са се прожектирали със скорост малко над прага на човешкото възприятие – с около 14-20 кадъра в секунда. Появата на аудио и цвят в началото на 20 век обаче вдига технологичният праг, понеже, за да има синхрон между звук и картина минимално приемливата граница за прожектиране следва да е поне 24 кадъра в секунда.
Идеята при 3D игрите е сходна, но тъй като там освен звук и картина са намесени и други фактори (симулирани физични ефекти, алгоритми за детекция на колизии (сблъсъци) между обекти и прочее сложни технически термини) минимално приемливият праг е някъде между 30 и 60 кадъра за секунда. Той естествено варира в зависимост много фактори – жанровата принадлежност на играта например. Така де – за да редите пасианс едва ли са ви нужни 100+ кадъра в секунда.

В крайна сметка важното тук е следното: за комфортна игра без насичания, картината без артефакти (дефекти) и плавно движение са ви нужни между 30 и 60 кадъра в секунда и то в резолюцията, която основно използвате.

„Магическите” кадри.
Последно уточнение е от критично значение, особено що се отнася до технологията, използвана от всички съвременни лаптоп дисплеи – LCD. В ерата на CRT (катодно – лъчевите тръби) мониторите и телевизорите формираха изображение по-съвършено различен начин. Зад екрана си те имаха специална „електронна пушка”, която изстрелваше тънък лъч към покритата му с луминофор вътрешна повърхност на дисплея. Той обхождаше ред по ред всички налични пиксели (броят, на които определяше резолюцията на въпросния екран) и ги подсветваше. Тъй като това ставаше с много висока скорост (известна като честота на опресняване) зрителя получаваше илюзия за постоянно изображение.

asus-rog-d-par-dark-clement-770193

Съвременната LCD (течнокристалната) технология използва съвършено различен метод за реализация на картината. Детайлите всъщност не са толкова важни, но ключовото тук е, че при един подобен панел честотата на опресняване е фиксирана и обикновено е 60 херца. Иначе казано това е „скоростта” на картината и респективно праг за способността му да визуализира бързо движещи се кадри. С други думи дори дадена комбинация от хардуер (основно процесор и видео карта) да е способна да визуализира една игра със скорост по-висока от 60 кадъра в секунда, шанса да видите някаква разлика върху стандартен LCD дисплей с честота на опресняване от 60 херца е нулев.

Всъщност не – корекция, можете да видите разлика, но крайния ефект за вас като зрител (респективно геймър) няма да е, какъвто очаквате, защото вместо повишено, ще получите понижено качество на игралното преживяване. Просто разминаванията между „скоростта” на дисплея и скоростта, с която видео картата изстрелва кадрите към него се визуализира в дефекти на картината като например трептене, накъсване и други.
Точно по тази причина огромна част от съвременните игри (особено тези правени ексклузивно за някоя от популярните конзолни платформи) директно са „заключени” към този показател – т.е. те софтуерно са ограничени до 60 кадъра в секунда – нито фрейм повече нито фрейм по-малко.

Към какво ни води всичко това?
Още една малка подробност касаеща съвременните LCD дисплеи – всички те имат максимална (известна още като нативна, естествена) разделителна способност. Иначе казано – това е резолюцията на която екрана дава „най-доброто от себе си”. Това не значи, че по-ниски разделителни способности не се поддържат – напротив, но при тях изображението е с една идея по-ниско качество.

crysis_2_shooter_video_game-wallpaper-laptop-600x600

Естествената резолюция на дисплея е изключително важна от гледна точка на общата геймърска производителност на системата. В общия случай за една и съща хардуерна конфигурация е по-лесно да осигури 30-60 кадъра при по-ниска, отколкото при по-висока резолюция. Колкото повече расте разделителната способност, при която искате да играте, толкова повече нарастват и изискванията към системата. Само за справка – дори за най-мощните съвременни РС резолюции над 2550 х 1440 пиксела се оказват трудно преодолимо предизвикателство и с мъка успяват да постигнат повече от 60 кадъра при максимални настройки.

В крана сметка, нека обобщим: за да осигури един компютър комфортна игра, той трябва да е способен да гарантира 30 и повече кадъра за секунда, при избраната от вас комбинация между разделителна способност на екрана и визуални настройки.

Логичният въпрос, който следва е: “Кой компонент (компоненти) на една РС система е от критично значение за постигане на тази заветна цел?” Противно на широко разпространеното днес мнение, важен тук е графичният, а не централния процесор.
Реалността в игралните технологии през последното едно десетилетие е такава, че повечето гейм заглавия са не просто оптимизирани, а силно оптимизирани така, че да се възползват максимално от възможностите на видео чиповете и да разчитат в много по-малка степен на централните процесори.

В резултат комбинация от посредствен централен процесор (двуядрен Intel Core i3 или i5) и солидно видео решение (GeForce 760/770/780M например) се представя значително по-добре отколкото да речем супер-мощен, четириядрен чип (Core i7 да кажем), но в съчетание с интегрирано (вградено в процесора или дънната платка) графично ядро.

Наличната оперативна памет също оказва влияние, но за 99 процента от повечето актуални гейм заглавия 4GB е напълно достатъчен обем. На финала един често пренебрегван елемент от съвременните мобилни РС системи е устройството за съхранение на данни. Ако вместо класически магнитен диск, лаптопът ви разполага с модерно, SSD (твърдотелно) устройство, това няма да повлияе директно върху магическите „кадри за скунда”, но ще помогне игрите ви да зареждат значително по-бързо.

3544_dbs1

И така в светлината на всичко казано до момента, нека очертаем образа на един потенциален „геймърски лаптоп”. С други думи мобилна РС система, способна да ви осигури комфортна игра, при фиксираната (нативна) резолюция на дисплея, с който е екипирана.

Както вече казах – процесор с две ядра ви е напълно достатъчен. Инвестицията в по-бърз чип само ще доведе до увеличена енергийна консумация и потенциално повече отделена топлина при работа – два „ефекта” които вероятно бихте желали да избегнете.
Следващият критерий тук е наличното графично решение. Задължително дискретно (отделно от дънна платка/процесор) при това с колкото се може повече собствена видео памет. Много често производителите се „изхитряват” и си спестяват добиването на отделен графичен буфер специално за видео картата и вместо това заделят от наличната оперативна памет на системата за нейните цели. Това не е добър подход от геймърска гледна точка, понеже води до по-ниска игрална производителност.

От актуалните мобилни графични решения, абсолютният минимум за комфортна игра при резолюция от 720р (1280 х 720 пиксела) са AMD Radeon HD 8870M и Nvidia GeForce GTX 760/770M. Ако сте се спрели на Full HD дисплей (1920 х 1080 пиксела), ще ви е необходима по-мощна видео карта – нещо от ранга на AMD Radeon HD 8970M или Nvidia GeForce GTX 780М.

И понеже тук важи принципа на Мечо Пух («Колкото повече – толкова повече»), ако си падате по максимализма, може да хвърлите едно око на мобилните машини с две видео карти, работещи в SLI или Crossfire конфигурация.

Компромиси.
Така, мисля на този етап е вече повече от очевидно, че от чисто хардуерна гледна точка няма пречки за един съвременен лаптоп да ви гарантира 30 и повече кадъра за секунда при избрана комбинация от визуални настройки и резолюция в коя да е актуална игра.
Това обаче води след себе си някой последици свързани с някои други особености на конкретната мобилна машина. Текущото ниво на мобилните технологии например все още не позволява конструирането на лаптоп с дебелината на култовия MacBook Air и мощта на не по-малко култовия Asus ROG G750. Забележете казвам „все още” защото с темповете, с които се развиват нещата до няколко години създаването на подобна машина е напълно възможно. Всъщност строго погледнато то вероятно е възможно и днес, но не ми се мисли на каква цена.

B00COQIKB4_asus_image1_lg

До тогава мобилните геймъри ще трябва да се примиряват с факта, че идеята за комфортно игрално преживяване е несъвместима с концепцията за ултра портативен компютър. Иначе казано – един наистина бърз лаптоп би могъл в най-добрия случай да е „преносим”, но не и супер-тънък и лек.
При все, че дори и тук има някой условности – ако например сте геймър, чийто интереси се простират до олд скуул класики, като Heroes of Might and Magic III или инди игрички от категорията на Shank, Mark of the Ninja, Don’t Starve, Spelunky, Starbound и още и още, кой да е актуален ултрабук ще ви осигури повече от достатъчно хардуерна производителност за да ги играете, без при това да ви скъса джоба…или ръцете.

Не е за пренебрегване и друг фактор – цената. Да, един геймърски лаптоп (няма да повтарям отново какво имам предвид с термина в светлината на този конкретен текст), струва значително повече от една лаптоп система с общо предназначение. Но същото важи и за коя да е РС конфигурация. Да не споменаваме немаловажния (макар и не до там свързан с темата) факт, че днес на пазара се предлагат телефони с меко казано разорителни цени, които обаче не предлагат и наполовина толкова скорост колкото лаптоп за същите пари.

На трето място – добре би било да се настроите и за едни по-разумни очаквания по отношения живота на батерията. Определението „геймърски” никога не се е прикривало с понятието „енергоефективен” и макар съвременните производители на микрочипове и LCD дисплеи да правят истински чудеса по темата, все още не сме достигнали до онзи прекрасен момент в който едновременно ще имаме 60+ кадъра в Crysis и 20+ часа време за автономна работа. Едното за сметка на друго – това е!

psplte-005024b3_1_image

Между другото тук е моментът да вмъкна и няколко думи за топло отделянето на съвременните микрочипове, понеже получих някои забележки по този повод като коментар към ревюто на Toshiba Qosmio X70-A-114. Да се говори за „горещ” въздух в една подобна модерна система, използваща 22 нанометрово Haswell ядро е просто смешно. Доверете ми се – единствената причина за «горещина» в подобен лаптоп е ако има нещо дълбоко сбъркано в системата му за охлаждане. Да, като цяло едина портативна машина с геймърски параметри ще «грее» повече отколкото супер-енерго ефективен ултрабук, но отново – компромиси, компромиси – те са основата на всяка пълноценна, функционална и най-вече дълготрайна връзка.

Казвал съм и ще го повторя – всичко в този свят е въпрос на приоритети. Така, че да обобщя: геймърски лаптоп? Разбира се! Днес пазара предлага достатъчно модели които отлично изпълват това определение със съдържание. Нито един от тях обаче не предлага невъзможното – машина едновременно умопомрачително мощна, но почти безтегловна и тънка като лист хартия.

В крайна сметка още римляните в безкрайната си мъдрост за отбелязали: Ad impossibilia nemo obligatur. Никой не може да бъде задължен към невъзможното.

Виж актуални модели геймърски лаптопи
Виж модели от геймърската серия на Asus – Republic of Gamers
Виж модели от геймърската серия Alienware

Author: Драгомир Дончев

Share This Post On

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *