Artemis – възможно ли е използването на безжичната интерференция за полезни цели?

Artemis_pCells_in_Times_Squareb-1392792855139

Широко известен факт е, че съберат ли се много безжични устройства на едно място, това е рецепта за провал. Струпайте върху малка площ повечко смартфони и таблети и телефонният сигнал започва да глъхне, връзките се разпадат, видеото потока започва да насича, а интернета се срива. Причината? Явление добре познато на инженерите – интерференция.
Една новоизгряваща звезда на хай тек хоризонта на име Artemis обещава да промени всичко това, превръщайки „лошата” интерференция в полезна.

Artemis_pWave_Sky-1392792585452

Зад тази революционна (поне на хартия) идея стои едно добре познато във високо технологичните среди лице – Стийв Пърлман: човека изобретил WebTV и многообещаващата, но завършила с крах OnLive cloud услуга за поточен гейминг. Отскоро основаният от него мозъчен тръст Rearden Labs се интересува живо от разработка известна като DIDO (Distributed Input, Distributed Output). Технологията, предложена от Artemis е базирана именно на нея и се заключава в глобално преосмисляне на идеите за безжичната интерференция.

При сега действащите протоколи за безжична комуникация, мобилните устройства са така конструирани, че да правят всичко възможно за да избягват смущенията – най-вече посредством динамично превключване на канали и честоти. Когато обаче прекалено много такива устройства се струпат върху относително малка площ това не помага особено и интерференцията е факт.

artmeis-dido-diagram-100246926-orig

Това което Artemis предлага е точно обратното – създаване на „балон” от конструктивни смущения около всяко устройство. Същевременно технологията определя с висока точност позицията му в пространството и по този начин прецизира предавания от и към него сигнал.
По този начин (поне на теория) Artemis би трябвало да осигури възможности за едновременно включване на неограничен брой потребители към един и същ честотен канал, по който да се предава внушително количество информация, без обаче при това да настъпва деградация на сигнала, да възникват така наречените „мъртви точки” (без покритие) или спад в скоростта с присъединяването на нови потребители.

Въпреки няколко доста убедителни демонстрации, технологията на Пърлман все още е строго теоретична, а детайли по отношение на конкретния й принцип на работа все още липсват. Не е ясно например дали и до колко добре ще работи Artemis при условия включващи множество, но не относително стационарни, а движещи се с висока скорост устройства – например когато собствениците им пътуват във влак, кола или друго превозно средство. Много са неизвестните и около софтуерното и хардуерно обезпечаване, което ще изисква Artemis – дали и до колко то е обратно съвместимо със сега използваното масово Wi-Fi и GSM оборудване. В крайна сметка ако се окаже, че внедряването на Artemis е твърде скъпо нито един телеком оператор не би проявил комерсиален интерес.

На всички тези въпроси Пърлман и екипа му тепърва ще трябва да отговорят и то да отговорят добре, ако искат технологията им да бъде масово възприета и да постигне пазарен успех.

Author: Драгомир Дончев

Share This Post On

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *