Ултрабук или лаптоп – кой е по-добрият избор? (И има ли изобщо по-добър?)

04_Intel_Ultrabook_Ivy_Bridge_35307496

Допреди няколко години нещата в РС света бяха относително прости: имаше настолни компютри и мобилни компютри. Настолните (като правило) бяха по-мощни и гъвкави, с повече опции за ъпгрейд, но и значително по-обемисти. Мобилните – относително леки, преносими, но по-„затворени” по отношение възможностите за подобрение и по-слаби хардуерно.

Напоследък обаче, в този сегмент на пазара настана истинска какафония от нови концепции, определения, идеи и предложения. И покрай добрите, стари лаптопи се заговори още и за таблети, хибриди, а не на последно място и за ултрабук системи.

Да оставим настрана първите две категории устройства, при които разликите с един класически ноутбук са видими с просто око и да обърнем повече внимание на последната категория – ултрабук моделите.

На пръв поглед те споделят много общи черти с машините, които до неотдавна наричахме с името „лаптоп”. Въпреки това, когато Intel дефинираха този нов мобилен формат през 2011, те настояваха, че става дума за принципно нова, ултра-портативна (оттам и термина „ултрабук”) РС система от ново поколение, призвана (пак според тях) да замени един ден класическите лаптопи.

2

Днес, две години по-късно на пазара ще срещнете много ултрабук предложения, но и доста традиционни ноутбук модели така, че поне в това отношение прогнозата на Intel явно все още не се е сбъднала. А за това си има съвсем обективна причина – просто лаптопите с класически дизайн все още имат няколко несъмнени преимущества пред така наречените ултрабук системи.

Добре е да сте наясно например с факта, че такова нещо като «ултрабук» всъщност не съществува. Ултрабук е просто екзотично наименование измислено от Intel, за да определи лаптоп с определени (от Intel) параметри и характеристики. Става дума за физически пропорции (най-вече дебелина на корпуса), микропроцесорна платформа – ултра нисковолтова с марката Intel (Ultra-Low Voltage (ULV)) и гарантираща време за автономна работа от минимум 5 часа.

Понеже не е тайна, че идеята за този нов «стандарт» Intel “заимстваха” от MacBook Air моделите на Apple, мисля става ясно, че реално тук не говорим за някакво принципно ново, революционно РС устройство, а просто за вид преносим компютър.

4

Плюсовете на този клас системите са на практика закодирани в набора базови изисквания, които една портативна машина трябва да покрива, за да получи от Intel правото да се нарича „ултрабук”. Това са преносими компютри с относително скромен форм фактор (11, 13, 15 инча диагонал), ултра тънък корпус (максимум 18 мм), скромно тегло (около 1.3 кг или по-малк)о, отлична енерго ефективност и респективно комфортно дълъг живот на батерията.

Проблемът тук е, че за да изпълнят тези изисквания, производителите на ултрабук системи трябва (логично) да направят и някои компромиси. Така например повечето такива модели, които ще намерите на пазара днес разполагат само с вградени видео карти. Такива графични решения по правило са по-енерго ефективни, но с по-скромна производителност, достатъчна за рутинни задачи, като работа с офис приложения и уеб сърфиране, но нищо повече.
В стремежа си към максимална ефективност, ултрабук системите често се окомплектоват и със SSD устройства, вместо с традиционни твърди дискове с въртящи се магнитни пластини. Те са светкавично бързи и много скромни откъм енергийни изисквания, но с много ограничен обем и значително по-скъпи (например 120 GB SSD модел е с цената на традиционен HDD диск с капацитет от 1 терабайт!)

Оттам и крайната цена на ултрабук моделите често е доста «солена» тъй като по-спецификации те използват върхови, но скъпи технологии.

5
Този клас мобилни машини имат и друг недостатък – ултра тънкият им корпус рядко позволява използването на пълноформатна клавиатура в един подобен дизайн. Освен неудобно компактни като размер, клавиатурите на подобни модели са характерни с бутони с много малък ход, което ги прави неудобни за набор на големи количества текст.

Супер-компактният корпус на ултрабук машините има и още един негатив – малкото на брой и по-ограничени интерфейсни опции (допълнителни портове, аудио/видео изходи и други).

Ако трябва да обобщя всичко казано до момента: ултрабук моделите са подходящи за хора, които ценят първо и преди всичко две неща: мобилност и дълъг живот на батерията. Освен това, не отдават особено значение на фактори като гейминг производителност или работа с тежки приложения за видео/фото редакция и 3D моделиране, а относително високата крайна цена на съответната портативна машина не ги притеснява.

Ако обаче сте запален геймър или имате нужда от мобилна работна станция, вероятно ще ви е необходим лаптоп с по-класически дизайн.

На финала – в случай, че сте потребител с по-скромен бюджет и сте склонни да направите компромис с теглото и размерите на системата, за сметка на по-изгодното съотношение „цена/характеристики” лаптопите с класически дизайн определено са по-удачен избор.

Author: admin

Share This Post On

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *