Време е за…еволюция.

card

След доста шум и един чисто хартиен анонс преди около седмица, AMD най-после показаха първите си видео карти от новата Radeon Rx200 генерация (Volcanic Islands).

Те идват грубо 6 месеца след новата GeForce 7хх генерация на основният им конкурент Nvidia, но подозрително много напомнят на нея по едно основно нещо: зад лъскавите им, нови наименования се крият вече познати ни GPU архитектури.

Там където „новите” GeForce 7xx карти са базирани на доброто, старо Kepler (GK) ядро, Radeon R7-260X R9-270X и R9-280X са всъщност са HD 7790, HD 7870 и HD 7970, но с фабрично повишени тактови честоти, лека корекция в BIOS-а и променено охлаждане.

Разбира се в подобна практика на „повторно изобретяване на колелото” няма нищо лошо (строго погледнато). В крайна сметка тя се базира на изпитания, стар принцип „Ако не е счупено не го поправяй” и в повечето случай той действа безотказно: по този начин потребителите получават същия добър, доказал се продукт, но максимално оптимизиран и на значително по-ниска цена – за сравнение при дебюта си преди около 2 години, HD 7970 се предлагаше за около 500 долара. Сега неговият „наследник” R9-280X стартира с препоръчителна цена от 299 долара.

В лагера на конкуренцията нещата не са много по-различни. Едно от най-апетитните предложения за геймърите и хардуерните ентусиасти в масовия клас – GeForce GTX 760, на практика представлява обновена версия на добрата, стара GTX 670, но на доста по-атрактивна цена.

Тази тенденция (еволюция, вместо революция) обаче не е ограничена само до сферата на графичните процесори. Всъщност до преди настоящото Radeon Rx200 / GeForce 7xx поколение нещата в този лагер бяха различни и двете ключови компании в сектора – AMD и Nvidia се надпреварваха коя първа ще предложи по-нова и високо производителна архитектура.

От скоро обаче двете компании възприеха подход, на който РС потребителите отдавна са свидетели що се отнася до сегмента на десктоп процесорите – бавни, последователни, чисто еволюционни стъпки напред, свързани най-вече и основно с оптимизация, а не с революционни промени от типа на преход към 64 битово адресиране на паметта или многоядреност.

Разбира се, вина за това видимо забавяне в темповете на развитие на съвременните микропроцесорни архитектури, до голяма степен има прословутият Закон на Мур. Широко известно е, че според него процесорната мощ се удвоява на всеки 18 месеца, но през последните десетина години, технологичната база, която го крепи бавно и полека губи инерция.

Иначе казано – използваните през последния половин век литографски процеси за производство на силициеви микропроцесори започват все по-сериозно да изчерпват полезният си капацитет и твърде скоро ще се сблъскат челно с непреодолимата стена на естествените физични закони.

А на въпроса: „Какво следва после?” все още нито една високо технологична компания не е успяла да отговори по достатъчно задоволителен начин.

Разработки по темата естествено не липсват – от квантови компютри, през многослойни процесори, съчетаващи стотици изчислителни ядра в комплексни, многопластови „сандвичи”, до био-компютри. Всичко това обаче са все още само и единствено прототипи, нито един от които не е готов за масово производство и предлагане.

Междувременно, нуждата от локална изчислителна мощ, все така продължава да расте, но фокусът тук напоследък все по-сериозно се измества по посока не на груба сила, а на максимална енерго ефективност и оптимизация. Основен катализатор в този процес разбира се е бумът в мобилните технологии и изпреварващият растеж на ултра-компактни чипове от нова генерация, които осигуряват отлична локална производителност, а за по-сложните операции разчитат на отдалечени сървъри и клауд базирани изчисления.

В светлината на тази тенденция, едва ли е особено изненадващо, че големи играчи в микропроцесорния бранш като AMD, Nvidia, Intel вече не бързат с толкова широки крачки напред.

Дали това забавяне е временно или е първи признак за още по-сериозна стагнация в сектора? На този етап е трудно да се каже, но по-вероятният отговор е, че по-скоро става дума за моментен период на преход. Просто големите компании пазят резервите си докато се оглеждат за следващата наистина сериозна, решителна стъпка към бъдещето.

И гарантирано, в момента в който на хоризонта се появи достатъчно перспективна технология, която да замени добрият, стар силиций, идеите за бавна, внимателна еволюция бързо ще бъдат забравени.

Author: admin

Share This Post On

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *