HP лаптопите с Leap Motion контрол – защо е маркетингова каскада, а не подобрение?

Ок, вижте, разбирам! Напълно влизам в положението на HP. През последните няколко години тази компания изгуби много от онова, което спецовете в областта наричат competitive edge. Иначе казано – сърце и дух, воля за победа, умение да се носи успешно по гребена на вълната, лавирайки между многобройните и смъртоносно опасни рифове на високотехнологичния пазар.

Смятате, че преувеличавам с това „смъртоносно опасни“? Питайте Nokia и Research in Motion дали е така.

Истината – грубата и тъжна истина е, че в един свят на таблети, смартфони, тъч базирани интерфейси и свързани услуги, една чисто хардуерна компания като HP няма много място за маневриране. В условията на променил се до неузнаваемост (и все още променящ се един Господ знае точно накъде) РС пазар, без ябълка в логото си и собствено поделение за шарени приложения, на НР и куп други доскорошни величия им се налага да правят отчаяни ходове в опит да привлекат повече внимание към себе си и продуктите си.

Оттам и идеята за интеграция на Leap Motion.

Не ме разбирайте погрешно – Leap Motion е страхотно идеен дивайс – знам, тествал съм го. Устройство с безспорен потенциал и куп интересни приложения, но и с една огромна Ахилесова пета: то е пригодно най-вече за развлечения, но почти безполезно опре ли до наистина сериозна работа.

Искате да играете новаторски, оригинални и супер идейни гейм заглавия, като Dropchord на Double Fine? Leap е вашият моушън контролер! Той и никой друг.

Но искате ли да си отворите електронната поща или да браузвате в интернет, размахвайки ръце във въздуха като някакъв съвременен Джон Андертън от Minority Report? По добре се запасете с търпение и дано да имате здрави нерви и излишък на свободно време.

Пак подчертавам – говоря от личен опит.

Проблемът с Leap за сериозна употреба е следният – създателите му очевидно са били изправени пред дилема. Дали да работят върху неговата прецизност (което означава грубо казано по-висока крайна цена за продукта им), или да се спрат на приемлив компромис, който да осигури на Leap някаква продаваемост.

Бога ми, Leap Motion и сега е доста скъпо устройство за това което предлага – в Европа то струва близо 90 евро при цена на Kinect около 120 евро, а на PS Move около 40.

А работата, която върши е кажи речи същата, да не кажа по-лоша.

И пак казвам – ако говорехме само и единствено за ентъртейнмънт дивайс нещата щяха да са ок. Но проблемът е, че случаят не е такъв. Ама изобщо!
Защото новият HP Envy 17 е сериозна машина. Ноутбуците като цяло са сериозни машини и макар днес вече никой да не си спомня – разработени и създадени основно като БИЗНЕС компютърни системи. РС-та за сериозна работа!

Ето тук вече Leap просто не се вписва добре. Да не кажем, че е направо излишен – безсмислена опция, която единствено натоварва и без друго доста солената цена на Envy 17 (над 1000 долара в САЩ), без да допринася особено с нищо за повишаване полезността, практичността или функционалността на лаптопа.

Технологията на Leap не готова да осигури подобно преимущество. Софтуерът (Windows) не е готов да осигури надеждна поддръжка. Разработчиците – адекватни приложения или екстра функции за вече съществуващи програми, които да осмислят наличието на жестов контрол в едно типично РС.

Защо тогава? Какъв е смисълът? Извън чисто маркетинговия шум около една позабравена марка, като НР?

Да, смисъл няма, но уверявам ви, ще има вреди.

Аз лично с нетърпение очаквам PС версията на новия Kinect 2.0. Защо? Защото смятам, че ако това устройство работи толкова добре колкото в ранните презентации на Microsoft, то до голяма степен е бъдещето на компютърните интерфейси, свеж полъх от едно бъдеще за което Кларк и Азимов мечтаеха още през 60-те години на миналия век.

Бъдеще, в което всички ние общуваме с машините, станали неделима част от живота ни по максимално естествен начин – така, както общуваме с всичко около нас – с говор и жестове.

Без досадни, изкуствено натрапени ни средства за въвеждане на информация, като клавиатури, мишки и геймпадове – тромави, често ограничаващи, бавни и неефикасни.

Това бъдеще обаче може да се случи само и единствено, ако стъпките към него са в една посока – напред и нагоре!

До него трудно ще стигнем в ритъма на тексаски валс – стъпка напред, две назад и три встрани.

А именно такава стъпка е интегрирането на една очевидно недоизчистена, зле работеща технология в продукт като Envy 17 предназначен за масовия пазар.

Leap и производните й просто НЕ СА готови за подобна крачка напред. Точно както технологиите за виртуална реалност не бяха готови за масовия пазар през 80-те и 90-те години на миналия век. И съвсем закономерно се провалиха.

А един прибързан ход, последван от тотален крах връща нещата не години, а десетилетия назад – на един бързо развиващ се, свърхдинамичен пазар, в който от високите технологии се очаква да са наистина високи, а не просто свежи, но недообмислени и зле работещи идеи, един подобен ход само ще навреди и ще наруши естественият ритъм за развитие на нещата.

Author: Иван Михайлов

Share This Post On

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *